Денят за труд е отреден, за сласт и мирен сън — нощта, а що е нощ и що е ден за нас, изгнани из света?
Спи градът в безшумните тъми. На нощта неверна верен син, бродя аз — бездомен и самин — а дъждът ръми, ръми, ръми…
Той не ни е вече враг — живите от враговете бурна ги вълна помете нейде към отсрещний бряг. Ето, в хлътналия слог легнал е спокойно бледен с примирена скръб загледан в свода ясен и дълбок.
Как бяха скръбни мойте детски дни! О, колко много сълзи спотаени! Тук първи път се моя взор стъмни и безпощадна буря сви над мене.
С нечути стъпки в тъмен край отмина денят, донесъл зной и знойна жад, и свела небесата, нощ пустинна лей сълзи над притихналия град.
Накрай полето, дето плавно излъчва слънцето стрели и в марни валози потокът с вълни приспивни ръмоли, меда на отдиха стаила дълбоко в девствени недра, виши колони непреклонни успокоената Гора.
1. От кое стихотворение са стиховете? Сурова вярност на дълга супени живота пъстролик и сля се радост и тъга, сроди се малък и велик. A) „Черна песен“ Б) „Сиротна песен“ B) „Тиха победа“ Г) „Един убит“ 2. Кое от посочените произведения НЕ е елегия? A) „Миг“ Б) „Да се завърнеш...“
Дали се е случило нявга — не помна, не знам — ще се случи ли… Тъжен и морен, аз плувах самин из тълпата огромна на някакъв град огрешен и позорен. Над мене, замръзнало в мисъл безумна, небето немееше странно далече,
Аз искам да те помня все така: бездомна, безнадеждна и унила, в ръка ми вплела пламнала ръка и до сърце ми скръбен лик склонила
1. ЛИРИЧЕСКИЯТ МОТИВ И ТЕМАТА ЗА ЛЮБОВТА Идеята за създаване на стихотворението „Аз искам да те помня все така“ се ражда у Дебелянов във връзка със заминаването на неговата приятелка Мария Василева – Звънчето да учителства в Козлодуй. Постепенно обаче този битов повод прераства в едно дълбоко и силно обобщение за трагедията на невъзможната любов. Между първата и втората