Тиха победа - Димчо Дебелянов

Денят за труд е отреден,     за сласт и мирен сън — нощта,     а що е нощ и що е ден     за нас, изгнани из света?

Спи градът - Димчо Дебелянов

Спи градът в безшумните тъми.     На нощта неверна верен син,     бродя аз — бездомен и самин —     а дъждът ръми, ръми, ръми…

Един убит - Димчо Дебелянов

Той не ни е вече враг —     живите от враговете     бурна ги вълна помете     нейде към отсрещний бряг.     Ето, в хлътналия слог     легнал е спокойно бледен     с примирена скръб загледан     в свода ясен и дълбок.

Пловдив - Димчо Дебелянов

Как бяха скръбни мойте детски дни!     О, колко много сълзи спотаени!     Тук първи път се моя взор стъмни     и безпощадна буря сви над мене.

Станси - Димчо Дебелянов

С нечути стъпки в тъмен край отмина     денят, донесъл зной и знойна жад,     и свела небесата, нощ пустинна     лей сълзи над притихналия град.

Гора - Димчо Дебелянов

Накрай полето, дето плавно излъчва слънцето стрели     и в марни валози потокът с вълни приспивни ръмоли,     меда на отдиха стаила дълбоко в девствени недра,     виши колони непреклонни успокоената Гора.

ТЕСТ – Димчо Дебелянов (12 клас)

1. От кое стихотворение са стиховете? Сурова вярност на дълга супени живота пъстролик и сля се радост и тъга, сроди се малък и велик. A) „Черна песен“ Б) „Сиротна песен“ B) „Тиха победа“ Г) „Един убит“ 2. Кое от посочените произведения НЕ е елегия? A) „Миг“ Б) „Да се завърнеш...“

ТЕСТ. Димчо Дебелянов – „Да се завърнеш в бащината къща...“. Литература – 10 клас (Вариант 1)

1. Мотивът „да се завърнеш...“ изразява: A) възглед, изразяващ идеята, че човек е щастлив само в природния живот; Б) изразява желанието на лирическия герой да се върне към миналото, за да го промени B) носталгията на градския човек, открил както възможностите, така и самотата на модерния свят; Г) мъка от раздялата с близките; 2. Елегичното начало в Дебеляновата творба „Да се завърнеш в

Миг - Димчо Дебелянов

Дали се е случило нявга — не помна,     не знам — ще се случи ли… Тъжен и морен,     аз плувах самин из тълпата огромна     на някакъв град огрешен и позорен.     Над мене, замръзнало в мисъл безумна,     небето немееше странно далече,

Димчо Дебелянов - поезия

Аз искам да те помня все така:  бездомна, безнадеждна и унила,  в ръка ми вплела пламнала ръка  и до сърце ми скръбен лик склонила