Заслужил признанието на необикновено чувствителен и най-задушевен лирик в българската поезия, Димчо Дебелянов оставя на поколенията неголямо по обем, но изключително богато по дълбочина и многообразие на душевните изживявания творчество.

Димчо Дебелянов е най нежният български лирик. Поет е по призвание. Той принадлежи към литературния кръг “Звено”. Това е най-значителната “крепост” на втората вълна на българската модерна литература от началото на века.

След властния „гръмовержец” Пенчо Славейков и драматичния Пейо Яворов Димчо Дебелянов е поредното самобитно явление в полето на българския модернизъм. Лириката му е нежна и меланхолична, скръбно приглушена, тихо нашепваща елегични мелодии... Димчо Дебелянов е най-нежният български лирик.

Димчо Дебелянов е името на една от най-значимите личности в българската поезия в началото на 20. век. Представител на школата на символизма, той създава лирика, изпълнена с блянове по невъзвратимото минало, болка от сблъсъка с реалността и съпровождащото

 Поезията на Димчо Дебелянов е огледален лирически образ на неговия душевен свят. Животът му е кратък и белязан с поредица от раздели, всекидневието за него е оцеляване на ръба на глада и бедността. Авторът е безприютното “патриархално” дете на модернизма,

„По-жестоки стихове от тези в българската литература няма и още по-жестокото е, че те са написани от най-човечния ни поет” – това казва Атанас Далчев по повод стихотворението „Един убит” на Дебелянов.

Димчо Дебелянов (1887-1916) е роден в Копривщица година под името Динчо – шесто дете в семейството. Прекарва щастливо детство в родния град в голямото и задружно патриархално семейство на Вельо Дебелянов и Цана Стайчина.

Димчо Дебелянов е роден на 28 март 1887 г. в Копривщица, една от люлките на българския национален дух. Баща му е абаджия, но умира твърде млад и Димчо отрано трябва да поеме отговорността за семейството. През 1895 г. то се премества в Пловдив, където до 1904 година Димчо учи в гимназията. След това бъдещият поет се премества

Димчо (Динчо) Велъов Дебелянов е роден на 28. III. 1887 г. в Копривщица. На 9 г. остава без баща. През 1896 г. семейството му се преселва в Пловдив при големия син Иван, пощенски чиновник. Там, като ученик в гимназия, Дебелянов се сближава с Людмил Стоянов, Коста Гълъбов, пише стихове, които по-късно изгаря. 

Димчо Дебелянов е най нежният български лирик. Поет е по призвание. Той принадлежи към литературния кръг “Звено”. Това е най-значителната “крепост” на втората вълна на българската модерна литература от началото на века. “Основите” са вече положени от стиховете на Теодор Траянов и от “Песен на песента ми” на Яворов. Времето създава условия за страдание на чувствителните души.