Човешките взаимоотношения винаги са били сложни, често пъти непредсказуеми, но във всички случаи еднакво важни за личността и за общността, в която тя живее. В древни времена, когато човекът прави своите първи крачки в социалното си развитие, единственият коректив в неговото поведение към другите е забраната на всичко, нарушаващо сигурността и интересите на общността. И това е постигано най-вече чрез прилагането на груба сила и принуда, несъобразяването с които се е заплащало с лишаване от най-

„Животът на всички хора са приказки, написани от Божиите ръце.“ Това са думи на датския вълшебник на словото, създал най-великолепните приказки, най-човечните истории за всички времена. Ханс Кристиан Андерсен, чародеецът на приказките, роден в малкото градче Одензе в Дания, с творбите си отдавна е жител на планетата. Тъжна приказка с добър край, написана от Божиите ръце, е животът на самия писател. Какво е да се родиш в семейство на перачка и обущар, а да бъдеш поет по душа и сърце! Да

Вазовият разказ „Една българка“ представя един от паметните моменти в националната ни история – погрома на Ботевата чета. На фона на изпълненото с насилие и робски страх време ярко се откроява образът на главната героиня – баба Илийца, дръзнала въпреки смъртната опасност да тръгне по пътя към доброто. Този път тя изминава, загърбвайки страха от развилнелите се заптиета и башибозук и пренебрегвайки дори личния си свят в името на свещената цел – да бъде спасен човешки живот.

В тайнствения и загадъчен свят на митическите народни песни най-често срещаните свръхестествени същества са самодиви, самовили, русалки и юди. Наред с тях откриваме и образа на змея. В народните представи...

Един от и шедьоврите в българската повествователна традиция е разказът „Една българка“. Заглавието със своята неопределеност подтиква читателя към пределно обобщено възприятие на образа. Подзаглавието „Исторически епизод“ е израз на стремежа на Вазов към достоверност и убедителност, който определя и архитектониката на разказа. Повествованието се развива в два плана – исторически и индивидуално-битов. Именно историческият план осмисля подвига на Баба Илийца. Разказът за

Хр. Смирненски, притежаващ особена чувствителност към социалната неправда, пише фейлетона „Приказка за стълбата” като дълбоко осмисляне на вечно актуалния проблем – за властта и цената на успеха. Духовната продажност вълнува съзнанието на младия творец, защото във всички кръгове на обществото наблюдава постоянно едно и също - властта заслепява човека, а парите отнемат нравствените му устои. „Посветена на всички, които ще кажат: „Това не се отнася до мене!" - това

Със стихотворението „Песен за човека" Никола Вапцаров завършва поетичния цикъл „Песни за човека" от първата си и оста­нала единствена издадена му приживе сти­хосбирка „Моторни песни". В поемата „Песен за чо­века" поетът проследява пътя, който извървява един престъпник и убиец, един тежко прегрешил човек, като се стреми да ни покаже вярата в доброто у човека. Представен е конфликтът между обществото и един обикновен човек в лицето на лирическия говорител, дръзнал да подаде ръка дори на престъпник.

Творчеството на Йордан Йовков има своето значително и самобитно място в националната ни литература. Чрез прозата си той сътворява една идеална проекция на действителността, един нов етичен свят, алтернативен на реалния. Писателят насочва вниманието си към глъбините на човешката душа, към тайните й кътчета, към силата на демоничните страсти и емоции. Осмислянето на универсалните въпроси за силата на любовта и доброто, за греха и изкуплението, градят високия етичен и морален смисъл нa

Тримата приятели полубогове поемат на път, за да върнат мълнията на Зевс и да предпазят света и хората от безмилостна и унищожителна световна война. Мисията им е благородна, но всеки от тях има и друга причина да приеме това предизвикателство. Пърси иска да спаси майка си от мрачното царство на Хадес, Анабет – да извърши подвиг, а Гроувър дава израз на признателността си, че синът на Посейдон е спасил живота му, измъквайки го от ръцете на Минотавъра. Пътуването предполага изпитания и смъртни

Доброта, човечност, състрадателност, всеотдайност - това са нравствени добродетели, неподвластни на времето, създаващи предста­вата за християнски морал и устойчивост на човешкото общество. Малцина ги притежават, но тези хора винаги будят възхищение и са при­мер за подражание. Най-често обикновени, на пръв поглед незабележими личности носят по­добни качества. Те не се натрапват, но толкова по-ценни са, когато бъдат разкрити, защото поддържат вярата, че светът се крепи на исти­ната, добротата