Силата на мъдростта - верен съюзник на човека в доброто („Жениш ме, мамо, годиш ме“)

В тайнствения и загадъчен свят на митическите народни песни най-често срещаните свръхестествени същества са самодиви, самовили, русалки и юди. Наред с тях откриваме и образа на змея. В народните представи...

„Приказка за стълбата” или вечната история за доброто и злото

Хр. Смирненски, притежаващ особена чувствителност към социалната неправда, пише фейлетона „Приказка за стълбата” като дълбоко осмисляне на вечно актуалния проблем – за властта и цената на успеха.

“Песен за човека” – поема за вярата в доброто у човека (Интерпретативно съчинение)

Със стихотворението „Песен за човека" Никола Вапцаров завършва поетичния цикъл „Песни за човека" от първата си и оста­нала единствена издадена му приживе сти­хосбирка „Моторни песни". В поемата „Песен за чо­века" поетът проследява пътя, който извървява един престъпник и убиец, един тежко прегрешил човек, като се стреми да ни покаже вярата в доброто у човека. Представен е конфликтът между обществото и един обикновен човек в лицето на лирическия говорител, дръзнал да подаде ръка дори на престъпник.

„Похитителят на мълнии“ – Доброто срещу злото

Тримата приятели полубогове поемат на път, за да върнат мълнията на Зевс и да предпазят света и хората от безмилостна и унищожителна световна война. Мисията им е благородна, но всеки от тях има и друга причина да приеме това предизвикателство. Пърси иска да спаси майка си от мрачното царство на Хадес, Анабет – да извърши подвиг, а Гроувър

Една българка по пътя на доброто - („Една българка”- Иван Вазов)

Доброта, човечност, състрадателност, всеотдайност - това са нравствени добродетели, неподвластни на времето, създаващи предста­вата за християнски морал и устойчивост на човешкото общество. Малцина ги притежават, но тези хора винаги будят възхищение и са при­мер за подражание. Най-често обикновени, на пръв поглед незабележими личности носят по­добни качества..

Вярата в силата на доброто и милосърдието - (Иван Вазов - „Една българка”)

Иван Вазов е вдъхновен от възвишени родолюбиви чувства при създаването на разказа „Една българка”. Художествената идея на тази творба е свързана със стремежа на писателя да покаже нравствената сила и устойчивост на човека пред изпитанията чрез поведението на една истинска българка.

Мярата за "доброто" и "лошото" в "Антигона

Пети век преди новата ера, под небето на Тива, на театрална сцена се играе трагедията на Софокъл "Aнтигона". Годините сте заличат много - сте се изгубят подробностите от бита , ще се променят декорите , хорът на старците няма да има същата сила на коректив на нашето мнение , но образите на две силни личности - Антигона и Креон ,не губят своето въздействие. Сблъсъкът между тях сте продължи да вълнува ,да поставя на везните на времето въпроса за писаните, създанени от човека закони и моралът на неписаните, но необходими на човека закони на сърцето.

Пътят към доброто в 5-ти епизод на разказа "Една българка"

"Бабо, благодаря ти, ти си добра жена!" Благодарността е най-достойният отговор за добрината, отзивчивостта и състрадателността, проявени в тежък момент за човека. Разкриващ дълбочината на българската душев­ност чрез образа на баба Илийца в разказа „Една българка”, Иван Вазов достига до значими обоб­щения - за силата на страданието и смисъла

Трудът, доброто и любовта - прераждане в красота

В творчеството на Йовков нравствената духовна сила на човека винаги е свързана с човечност и красота в конкретно -историческото и непреходното ,в националното и общочовешкото.Доброто и красивото са основните акценти в творчеството на писателя.Доброто е в хармонизирането на отношението на човека със света.То е естественото, природното и родовото и е в съгласие с "вроденото" в човека.Доброто е в основата на цялостния човешки харакктер.