В елегиите на Димчо Дебелянов индиви­дуалните, родовите и универсалните цен­ности се намират във взаимовръзка. От­правна точка е родовото чувство, изку­шаващо лирическия говорител да предп­риеме пътуване към сакралното простран­ство на дома. Неговото индивидуално би­тие го кара да търси универсалните цен­ности, вместо да се самозалъгва с мечтата за осъществимостта на срещата с близки­те на сърцето му хора. Става ясно, че дори и най-силният индивид мечтае за близост с "хората и мястото, които обича.

Подвигът и героизмът на група млади македонски патриоти, прогонени от родния край са повод за създаването на стихотворението „Заточеници”. В елегията е въплътена обичта на Яворовите страдащи герои към свещените български предели.

Хумор, преливащ в сатира, превръща безобидния смях в отрицание на нравите български, описани в повестта „Маминото детенце" на Любен Каравелов. В нея писателят създава галерия от колоритни герои на своето време, лишени от всякакви възвишени идеали и стремежи.

Изпитал горести и несгоди, разочарования и неосъществени мечти, докоснал се до самотността на бездомника и до отчаянието на скитника, Димчо Дебелянов създава поезия, в която оживяват всички трепети на човешката душа. Тя въплъщава не само виковете и стенанията на страдалеца

Гениалният поет и революционер Христо Ботев създава един изключителен свят на характери, герои, картини и идеи. Особено място в него заема идеята за дома и пътя, намерила израз най-вече в поемата „На прощаване – в 1868“. Продиктувана от конкретен повод – подготовката на самия Ботев да премине с четата на Желю войвода Дунава