Николай Лилиев - „Тихият пролетен дъжд”, „Светло утро” и „Кръгозори надвесени”

Общата минорна тоналност, подчинена на страданието; темата за невъзможната любов, погубвана от ежедневието, и мисълта за кръговратите в природата и в човешкия живот дават основание трите стихотворения на Николай Лилиев „Тихият пролетен дъжд”, „Светло утро” и „Кръгозори надвесени”

"Тихият пролетен дъжд" - "пейзаж" на човешката душа /Николай Лилиев/

Голяма част от Лилиевата поезия е вдъхновена от природата, която носи копнеж по красота, спокойствие, смирение и много надежди. Със своя символистичен изказ авторът описва природните картини паралелно с човешките емоции и стремежи. Точно с това изразяване става ясен целият смисъл на текста и се разкрива авторската идея. Неговите образи се превръщат в мелодия и хармония, обагрени с цвета на нежността и благозвучието. В лирическата миниатюра „Тихият пролетен дъжд” се наблюдават субективни преживявания и впечатления, родени в душата на поета.

Неочакван дъжд - Атанас Далчев

Бе още ясно уж, а рукна изведнъж.     Ний изненадани се скрихме за минутка     от яростта на неочаквания дъжд     под дървесата, до затворената будка.

Дъждобранът - Атанас Далчев

Той е вехт, но има сила странна:     може и да плиска над града,     взема ли със мене дъждобрана,     знам, ще секне на часа дъжда.

Дъжд - Никола Фурнаджиев

Моя едра жена, моя топла и родна земя,  прелъстен от звъна на пръстта, от вика на пустинните влюбени,  тича тъмен дъждът и разгонил космата снага,  ще преспи тази нощ, ще лежи в твойте пламнали угари.