Илюзията на дядо Горио - кръстопът на чувството и разума

Великият френски писател Оноре дьо Балзак (1799-1850), обзет от самочувствието на гения, написва под статуйка на Наполеон "Ce qu’il n’a pu achever par l’epee, je l’accomplirai par la plume" ("Това, което той завладя с меча, аз ще завладея с перото") и си поставя за цел да постави името си наред с тези на Данте Алигиери,

“Дядо Горио“ – реалистична картина на времето

Оноре дьо Балзак е писател, пресъздал в произведенията си реалистична картина от живота на френското общество. Първоначалният му замисъл е да създаде сто творби, които да бъдат включени в цикъла от белетристични творби “ Човешка комедия “. Техният брой обаче е осемдeсет и три. “Дядо Горио “ е произведение, в което се разкрива съдбата на влюбения до полуда баща. Освен неговия тежък живот творбата изобличава и други колоритни образи и явления от френската действителност.

„Дядо Йоцо гледа” – Иван Вазов

Така възвеличаването на неоценената природа се превръща в творбата в основен елемент на Вазовата патриотична стратегия – да изгради чрез художественото познание за българската земя патриотично съзнание у своите читатели. В това отношение Вазов се отъждествява със своя герой дядо Йоцо – единственият българин в следосвобожденските му разкази, който носи духовно зрение за високите стойности на придобитата свобода

Дядо Горио - Оноре дьо Балзак

Госпожа Воке, по баща Конфлан, е стара жена, която от четиридесет години държи в Париж семеен пансион на улица „Ньов Сент Женевиев“ между Латинския квартал и предградието Сен Марсел. Този пансион, известен под името _дом „Воке“_, приема без разлика мъже и жени, младежи и старци, ала нравите на това почтено заведение

Дядо Йоцо гледа - Иван Вазов

Когато си спомняме за нашите бащи, деди, роднини, преселили се на оня свят преди освобождението на отечеството, преди да лъснат пред очите им сладките лъчи на свободата, често ни минува през ума какво би било учудването им