Проблемът за човешката съдба, зависима от волята на боговете, е водещ в старогръцката трагедия като основен драматургичен жанр. Предварителното знание за съдбовно предопределеното бъдеще е достояние на жреците, равни с боговете по сила на мисловното прозрение.

Вярата, че човешкият живот е предопределен и подвластен на една велика сила, наречена съдба, е определяща за нравствения свят на героите в драматургията на Софокъл. Но срещу тази „сляпа" сила на съдбата човек винаги се съпротивлява, желаейки да промени живота си и неговата нравствена посока.

Жанрът „трагедия" предопределя не само съдбата на тиванския владетел в „Едип цар" на Софокъл, но и проблемното интерпретиране на тезата за незнанието на човека и съдбовните обрати в житейския му път, предизвикан от личен избор. Той е трагичен „плод" на ироничната „среща" между знание и незнание в съзнанието на главния герой Едип.

Произведението на Софокъл “Едип цар” е признато за съвършена драматургична творба в старогръцката литература, поставяща проблема за човешката съдба, зависима от волята на боговете, определяща нравствения свят на героите в нея. Централна фигура в Софокловата трагедия е Едип. Същността му се определя от факта, че е поставен между нравствено-етичните норми и крайните проявления на човешкия характер, а именно високомерността, грубостта и гордостта, раждаща тираничност.

ЕДИП     Деца, на древний Кадъм нови кълнове,     защо сте ми се сбрали и насядали,     със клончета молитвени обкитени*?     [* Молителите носели в ръце маслинови или лаврови вейки.]