Разказът „Една българка" от Иван Вазов разкрива духовната сила на една обикновена жена от народа, изправена пред труден избор. Тежка е съдбата на българина, загубил свободата си, живеещ в робство - изтерзан и измъчен. Но авторът доказва, че въпреки робството народът е съумял да запази жива волята си за борба, съхранил е моралната устойчивост на духа си.

Втората част на разказа е завръзка в сюжетното развитие, защото в нея се представя основният конфликт – героинята нарушава заповедта на турците и обещава да помогне на един от Ботевите четници. Случката, за която се разказва, предшества срещата на Илийца със заптиетата. Едва сега читателят разбира, че жената упорито настоява да премине на отсрещния бряг на реката, защото има и втора причина

Аз съм селянка от Челопек, с болното си внуче на ръце съм се запътила към Черепишкия манастир. От две недели насам моето внуче ставаше все по-зле. Не му помогнаха, нито хекиминът, нито баянета и затова реших да се помоля на Света Богородица. По пътя към манастира, минавайки през Церовата гора срещнах бунтовник, който ме помоли за помощ.

Ежедневието на българските хъшове в Браила е тежко и мъчително. Обречени на постоянна мизерия и принудително бездействие, те страдат и понякога вършат недостойни дела. Когато са гладни и без пукната пара в джоба, нямат друг изход освен кражбата. Но в часа на делото хъшът мъченик се превръща в хъш герой. Когато България има нужда от жертвоготовността на своите синове

Баба Илийца най-после стига до отсрещния бряг. Тя слиза от ладията с детето на ръце и тръгва нагоре към гората. Когато стига до мястото на което се бяха срещнали с бунтовника, тя вижда човешка сянка и се досеща, че това е той. Момъкът излиза. Селянката го поздравява и му дава парче хляб.

Разказът „Една българка” на Иван Вазов е творба с емблематични художествени стойности. Писателят пресъздава реална случка от живота, в чието повествователно разгръщане се преплитат митологични, фолклорни и библейски мотиви. Баба Илийца се бори за живота на бунтовника и болното внуче с почти митологична по

Стенанията на болното ми внуче се смесваха с шума и тътена от просвистяващи куршуми.Ботев падна,беше казал някой и всички се изпокриха по домовете си. Но жените, нехаейки или незнаейки бяха тръгнали към нивите. Горкото ми внуче, се влошаваше. Сърцето ми се късаше да го гледам как страда. Единственото, което можех да направя е да го заведа в манастира, за да му четат за здраве. Бягайки към брега, бързайки да стигна навреме до манастира, по пътя се молех на Бог да поживи детенцето ми. Шепнах на внучето си и го успокоявах с думи.

"Бабо, благодаря ти, ти си добра жена!" Благодарността е най-достойният отговор за добрината, отзивчивостта и състрадателността, проявени в тежък момент за човека. Разкриващ дълбочината на българската душев­ност чрез образа на баба Илийца в разказа „Една българка”, Иван Вазов достига до значими обоб­щения - за силата на страданието и смисъла

Чрез своите герои Иван Вазов успява да проникне в човешката душа. Той ни припомня забравени идеали и утвърждава ценности, в които вярва. Произведенията му ни помагат да бъдем човечни и нравствено чисти, да върнем общочовешките ценности в нашето време. Разказът „Една българка” ни запознава с духовната красота на баба Илийца и с това провокира съзнанието на съвременника ни, който малко обръща внимание на духовността, съвестта и морала.

Съчинение разсъждение върху 3-та глава от разказа "Една българка". В трети епизод от разказа "Една българка" Вазов разкрива духовната сила и нравствената устойчивост на главната героиня - баба Илийца. В разглеждания фрагмент човешките добродетели на тази обикновена българска жена са представени чрез метода на съпоставката.