Пета част изпълнява функцията на втора кулминация на разказа „Една българка". В центъра на художественото изображение е втората среща на героинята с Ботевия четник. Баба Илийца е сполетяна от голямо лично нещастие, но дори в мъката си не забравя момъка и обещава да се погрижи за него.

Разказът „Една българка" от Иван Вазов разкрива духовната сила на една обикновена жена от народа, изправена пред труден избор. Тежка е съдбата на българина, загубил свободата си, живеещ в робство - изтерзан и измъчен. Но авторът доказва, че въпреки робството народът е съумял да запази жива волята си за борба, съхранил е моралната устойчивост на духа си.

Блуждае из българската литература един странен човек – Люцкан     “кротък и простодушен", „с безгрижна и безобидна душа на птичка божия", с поизвехтяло бомбе и редингот, подарени му от младия градски инженер. „Последна радост” е историята на Люцкан, един от поредицата мечтатели романтици в прозата на

1. Кога е създаден разказът „Една българка”: а. 1876 година б. 1899 година в. 1901 година г. 1883 година

Страхът като чувство на силно душевно безпокойство е нещо напълно естествено и разбираемо. То е реакция при възприемането на дадена външна опасност, на очаквана или на предвиждана беда, затова много често е разглеждан като проява на инстинкта за самосъхранение. Това обаче не ни дава право да считаме всеки страх за разумен и целесъобразен

В повестта си „Маминото детенце” Любен Каравелов представя облика на една част от българското чорбаджийство преди Освобождението. Поставяйки като основен проблем възпитанието на чорбаджийския син Николчо, авторът показва порочните методи на въздействие върху него от страна на родителите му.

През святата нощ, когато във Витлеем се родил Спасителят, зашавали, зашумели и затрепкали дървета и полски цветя. Те искали да Го видят и да Го поздравят. Но само стройната палма, маслиновото дърво и скромната елха могли да постигнат това. Радостният трепет на техните клонки и листа ставал все по-шумлив и накрая се превърнал в думи.

ПРОИЗВЕДЕНИЕТО Повод за създаването на „Една българка“ е действително събитие. През 1899 г. Иван Вазов предприема пътуване до Черепишкия манастир. Целта му е да види мястото на Ботевата смърт. В ханче по пътя научава историята на баба Илийца.

Творческа история на разказа „Една българка“ Разказът „Една българка“ пресъздава реални събития. През 1899 г. Иван Вазов предприема пътуване до Врачанския регион, за да види местата, където Ботевата чета е разбита, а войводата - прострелян.

ЖАНР И КОМПОЗИЦИЯ Написаният по действителни събития разказ има внимателно изградена композиция. Повествованието включва само събития, които допринасят за търсените от автора внушения. Сюжетът ги следва, без да нарушава тяхната хронология, редът по който те са се случили.