I. Увод 1. Разказът “Една българка” на Иван Вазов и историческото време – пресъздава трагичното за българския народ време на: – саможертвеност – робски страх и позор – стремеж да се стори добро като противовес на насилието 2. Творбата утвърждава високото, човеколюбивото, жертвоготовното в живота на българина. Логически преход: Главната героиня на разказа – баба Илийца, прави

ПРОИЗВЕДЕНИЕТО Повод за създаването на „Една българка“ е действително събитие. През 1899 г. Иван Вазов предприема пътуване до Черепишкия манастир. Целта му е да види мястото на Ботевата смърт. В ханче по пътя научава историята на баба Илийца.

Творческа история на разказа „Една българка“ Разказът „Една българка“ пресъздава реални събития. През 1899 г. Иван Вазов предприема пътуване до Врачанския регион, за да види местата, където Ботевата чета е разбита, а войводата - прострелян.

ЖАНР И КОМПОЗИЦИЯ Написаният по действителни събития разказ има внимателно изградена композиция. Повествованието включва само събития, които допринасят за търсените от автора внушения. Сюжетът ги следва, без да нарушава тяхната хронология, редът по който те са се случили.

В „Приказка за стълбата” Христо Смирненски поставя проблема за промя­ната, довела до деградация на човешката личност. Той е интерпретиран чрез при­казния мотив за Дявола, който застава на пътя на човека, за да го изкуши със срам­на сделка между доброто и злото, които невидимо живеят у всеки човек.

Вазовият художествен свят е изграден на основата на видяното, чутото и преживяното. В следосвобожденската действителност той вижда предимно негативни явления, които го провокират да обърне отново поглед към епохата на Възраждането и във възвеличаването на нейните герои да потърси противодействие срещу забравата, която ги е обгърнала. Разказът „Една

Образът на баба Илийца от разказа „Една българка“ е изграден въз основа на една реална случка, която поразява съзнанието на Вазов и го вдъхновява не само да напише своя разказ, но и да обезсмърти своята героиня, въплъщавайки в тази необикновена за епохата си българка своя идеал за родолюбив, човещина и състрадателност. Във всяка отделна част на разказа писателят постепенно

В разказа „Една българка“ Иван Вазов пресъздава времето на проверка на човечност и вярност към българското през бурната 1876 г. след разгрома на Ботевата чета. В творбата е разкрит един свят, изтъкан от контрасти. Поведението на героите убедително доказва, че именно в драматични ситуации човек разкрива истинската си същност. Силният духом покорява нашето съзнание с твърдостта и

Разказът „Една българка“ от Иван Вазов е възхвала на гордия човешки дух, за който няма непреодолими прегради по пътя към избраната благородна цел. Главната героиня, водена от вярата, надеждата и любовта, прави невъзможното възможно. Ярко доказателство за силния дух на баба Илийца е поведението й в четвърти епизод на разказа. В него писателят пресъздава драматичната борба

В разказа „Една българка“ Иван Вазов показва, че и в скромните постъпки на незабележимите хора може да има много красота. Без да мисли за себе си и без да живее със съзнанието, че върши нещо изключително, главната героиня на Вазовата творба – баба Илийца, постъпва благородно и великодушно. В едно трудно и неспокойно историческо време тя приема изпитанието да помогне на