ТЕСТ ЛИТЕРАТУРА – 7 клас ЕДНА БЪЛГАРКА (Пета и шеста част) 1. Шеста част е:  1 т. A) завръзка на „Една българка" Б) кулминация на „Една българка" B) развръзка на „Една българка" Г) епиграф на „Една българка"

Случи се най-лошото: Захария продаде чифлика. Онова, което само се шепнеше и кое му вярваха, кое не, най-после стана. Един гражданин, един „праматарин“, какъвто беше Захария, не можа да запази имота на хаджи Петра. Чифлика го купи Черню от Сърнено, богат селянин

Градът бързо се подновяваше и растеше. Но все пак оставаха много улици, където още можеше да се видят тихи, едновремешни къщурки, скрити в гъстия листак на асми и овошки, обградени с високи като на крепост дувари, с тежки монументални порти

ЖАНР И КОМПОЗИЦИЯ Написаният по действителни събития разказ има внимателно изградена композиция. Повествованието включва само събития, които допринасят за търсените от автора внушения. Сюжетът ги следва, без да нарушава тяхната хронология, редът по който те са се случили. В началото има кратко въведение, в което читателят е въведен в точното време и мястото

Смисълът на заглавието При първата публикация на творбата от 1899 г. тя е озаглавена „Челопешката гора". Истинския си смислов обем обаче текстът постига, когато, преиздавайки го, прозаикът му избира названието „Една българка":

„Човекът във новото време” трябва да бъде разбран, преди да бъде осъден. И чрез разбирането да бъде спасен! Вапцаров се заема с нелеката задача да оправдае човека, „стъпил в погрешност на гнило", и да открие кой е виновен - човекът, роден, за да върви и търси своя път, или животът, който често го изправя на кръстопътя

„Крадецът на праскови” е истински шедьовър на българската  литература. В тази невероятна творба Емилиян Станев разказва за една възвишена и свята, но невъзможна любов, която преобръща живота на героите и ги кара да забравят за заобикалящия ги свят.

Душевното страдание е най-изпепеля­ващата и самоунищожителна болка, ко­ято разяжда човека отвътре, променя погледа му към света, нещата и хората, изправяйки го пред дилемата да избира между доброто и злото при своята реакция към тях.

Свети Георги обикаляше полето, както всяка година, когато му дойдеше времето.     Той вървеше бавно между зелените вретенили ниви, чиито талази почиваха още в ранното утро. Загърнат в плътна пурпурна мантия, която сякаш гореше от първите

Доброта, човечност, състрадателност, всеотдайност - това са нравствени добродетели, неподвластни на времето, създаващи предста­вата за християнски морал и устойчивост на човешкото общество. Малцина ги притежават, но тези хора винаги будят възхищение и са при­мер за подражание. Най-често обикновени, на пръв поглед незабележими личности носят по­добни качества..