На пръсти се броят онези българи, които с целият си живот до най-върховна степен са въплатили в себе си положителните качества и мъдростта на своя народ и още приживе са заслужили правото директно да се обръщат към народа си, а след смъртта си продължават да живеят в поколенията и със своите въпроси да тревожат и разбуждат тяхното съзнание. Kато Паисий със знаменитото си

Всеки човек, изпаднал в отчаяние, най-често търси спасение от проблемите си сред топлината и уюта на родния дом. Това е мястото, което слага началото на един дълъг път, определящ човешкото съществуване. В елегията „Да се завърнеш в бащината къща" Димчо Дебелянов използва спомена, за да разкрие душевното състояние на лирическия си герой.

Подвигът и героизмът на група млади македонски патриоти, прогонени от родния край са повод за създаването на стихотворението „Заточеници”. В елегията е въплътена обичта на Яворовите страдащи герои към свещените български предели.

На пръсти се броят онези българи, които с целият си живот до най-върховна степен са въплатили в себе си положителните качества и мъдростта на своя народ и още приживе са заслужили правото директно да се обръщат към народа си, а след смъртта си продължават да живеят в поколенията и със своите въпроси да тревожат и разбуждат тяхното съзнание. Kато Паисий със знаменитото си обръщение «О, неразумни и юроде, поради що се срамиш да се наречеш Българин?»

На пръсти се броят онези българи, които с целият си живот до най-върховна степен са въплатили в себе си положителните качества и мъдростта на своя народ и още приживе са заслужили правото директно да се обръщат към народа си, а след смъртта си продължават да живеят в поколенията и със своите въпроси да тревожат и разбуждат тяхното съзнание. Kато Паисий със знаменитото си

Първата публикация на стихотворението е в списание „Мисъл“ през 1902 г. със заглавие „Към Подрумкале“ (Подрумкале е името на мястото в Мала Азия, където са били заточени българските революционери). Впоследствие Яворов променя заглавието на „Заточеници“ и с това главната отпратка към реалното историческо

Кажи ми, кажи, бедний народе, кой те в таз рабска люлка люлее? Тоз ли, що спасителят прободе на кръстът нявга зверски в ребрата,