Гневното изобличение на философията на търпението и примирението в "Елегия"

На пръсти се броят онези българи, които с целият си живот до най-върховна степен са въплатили в себе си положителните качества и мъдростта на своя народ и още приживе са заслужили правото директно да се обръщат към народа си, а след смъртта си продължават да живеят в поколенията и със своите въпроси да тревожат и разбуждат тяхното съзнание. Kато Паисий със знаменитото си

Пътят и споменът в елегията „Да се завърнеш в бащината къща"

Всеки човек, изпаднал в отчаяние, най-често търси спасение от проблемите си сред топлината и уюта на родния дом. Това е мястото, което слага началото на един дълъг път, определящ човешкото съществуване. В елегията „Да се завърнеш в бащината къща" Димчо Дебелянов използва спомена, за да разкрие душевното състояние на лирическия си герой.

„Есенна песен“ – елегия от цикъла „Тъжни пейзажи“

„Есенна песен“ се възприема като художествен образец за постигане на емоционалните внушения чрез мелодичността на текста. На български език стихотворението съществува в различни преводи, но заглавието остава неизменно – „Есенна песен“.

Домът и пътят в елегията „Заточеници“ на Пейо Яворов

Подвигът и героизмът на група млади македонски патриоти, прогонени от родния край са повод за създаването на стихотворението „Заточеници”. В елегията е въплътена обичта на Яворовите страдащи герои към свещените български предели.

Ботевата “Елегия” – гневно изобличение на философията на търпението и примирението

На пръсти се броят онези българи, които с целият си живот до най-върховна степен са въплатили в себе си положителните качества и мъдростта на своя народ и още приживе са заслужили правото директно да се обръщат към народа си, а след смъртта си продължават да живеят в поколенията и със своите въпроси да тревожат и разбуждат тяхното съзнание. Kато Паисий със знаменитото си обръщение «О, неразумни и юроде, поради що се срамиш да се наречеш Българин?»

Ботевата “Елегия” – гневно изобличение на философията на търпението и примирението

На пръсти се броят онези българи, които с целият си живот до най-върховна степен са въплатили в себе си положителните качества и мъдростта на своя народ и още приживе са заслужили правото директно да се обръщат към народа си, а след смъртта си продължават да живеят в поколенията и със своите въпроси да тревожат и разбуждат тяхното съзнание. Kато Паисий със знаменитото си

Елегията „Заточеници“ – борбата за свобода и скръбта по изгубената родина

Първата публикация на стихотворението е в списание „Мисъл“ през 1902 г. със заглавие „Към Подрумкале“ (Подрумкале е името на мястото в Мала Азия, където са били заточени българските революционери). Впоследствие Яворов променя заглавието на „Заточеници“ и с това главната отпратка към реалното историческо

Елегия - Христо Ботев

Кажи ми, кажи, бедний народе, кой те в таз рабска люлка люлее? Тоз ли, що спасителят прободе на кръстът нявга зверски в ребрата,

Анализ на стихотворението "Заточеници"

Пейо Яворов е един от най-изтъкнатите творци на българската литература. Той оставя огромно творческо наследство в областта на поезията, прозата и драмата. Стихотворенията му разработват многообразни теми в областта на социално-патриотичните идея и нравствено-философските мотиви. Ранният му период се съсредоточава върху народностите внушения и обективно предметното изразяване.