Всяка раздяла е малко или много болезнена. Тя изпълва с празнота и носталгия човешката душа. Затова и завръщането към миналото е толкова желано. Бащината къща е свещено място за всеки един от нас. Тя е онова пространство, в което израстваш, през чиято призма опознаваш света и в което се чувстваш сигурен и защитен. Но рано или късно всеки поема по своя път и идва време, в

Всеки човек, изпаднал в отчаяние, най-често търси спасение от проблемите си сред топлината и уюта на родния дом. Това е мястото, което слага началото на един дълъг път, определящ човешкото съществуване. В елегията „Да се завърнеш в бащината къща" Димчо Дебелянов използва спомена, за да разкрие душевното състояние на лирическия си герой.

Подвигът и героизмът на група млади македонски патриоти, прогонени от родния край са повод за създаването на стихотворението „Заточеници”. В елегията е въплътена обичта на Яворовите страдащи герои към свещените български предели.

Първата публикация на стихотворението е в списание „Мисъл“ през 1902 г. със заглавие „Към Подрумкале“ (Подрумкале е името на мястото в Мала Азия, където са били заточени българските революционери). Впоследствие Яворов променя заглавието на „Заточеници“ и с това главната отпратка към реалното историческо