Странно е щастието на Елин-Пелиновия герой. В един друг, нереален свят е радостта от човешкото съществуване. Към него се стремят и двамата герои на Елин Пелин - селският доктор, чичо Горан, и циганчето Рустем - от разказа „Мечтатели”. Всеки търси лек за страданията на душата си сред красивия свят на природата. А тя обещава щастие с окъпания от слънце летен ден: „Обширните ливади, обрасли в буйна трева, се смееха под слънцето, щурците сговорно, усърдно и празнично свиреха.

Социалната съдба на човека е общата проблемна и тематична база, която обвързва художественото повествование в разказите на „На оня свят” и „Мечтатели”. Иронично шеговитият тон на Елин Пелин в разказа „На оня свят” създава усещане за особена нравствена сила и устойчивост на главния герой дядо Матейко, който с лекота надмогва несретата на своя живот, но и без страх поема пътя към отвъдното.

ворчеството на Елин Пелин ни въвежда в един свят, изпълнен със затрогващи човешки съдби и чувства, свят, в който реалността често се преплита с романтиката, за да усети човекът, че в живота има и по-високи стремежи, и по-красиви мигове от тези, които обичайното битие му поднася, и за да се избави от тегобата на разочарованието и безнадеждността, които го заобикалят непрестанно

Според спомените на съвременници на Елин Пелин той се е обиждал, когато са го наричали „селски писател“. В същото време неведнъж е споделял убеждението си, че всичко постигнато в творчеството си, дължи на българското село. Това е парадокс само на пръв поглед. Действително художественият свят на Елин Пелин издава едно изключително добро и многостранно познаване на българското село

Елин Пелин (псевдоним на Димитър Иванов Стоянов) оставя творчество, пъстро и в жанрово, и в тематично отношение. Започва писателския си път със стихове, става известен с проза. Пише за възрастни (къси разкази, стихотворения в проза, фейлетони, хуморески, хумористични очерци и повести) и за деца (приказки, стихове, басни, фантастичен роман в две части). Името му се свързва най-вече

Колко много вълнуващи мигове има в човешкия живот! Но само един от тях е истинският миг. Мигът, в който сърцето започва да бие, да тупка но от първата любов, когато човек се събужда за нов живот. А какво е любовта? Това е най-чистото, най-топлото, най-истинското нещо, което пълни очите с блясък и като

Елин Пелин (псевдоним на Димитър Иванов Стоянов) е роден на 18 юли 1877 г. в село Байлово, Софийско. От 1886 до 1897 г. учи в различни градове, но не успява да завърши гимназия. Учителства в Байлово през 1895 – 1896. Кандидатства в Рисувалното училище, но не е приет. През 1895 г. в сп. „Войнишка сбирка“ е напечатан първият му

През 1907 г. в книгата си „Млади и стари“ д-р Кръстьо Кръстев нарича Елин Пелин „Певец на селската неволя“. Оттогава насетне прозвището „певец на селото“ прилепва трайно към името на писателя. Но самият факт, че д-р Кръстев поставя Елин Пелин в групата на „младите“, т.е. наравно с имената на П. П. Славейков, П. К. Яворов и П. Ю. Тодоров

В една своя беседа с млади писатели, наречена „Как пиша“, Елин Пелин споделя как му е хрумнал замисълът за повестта „Гераците“. За разлика от предишните му разкази обаче, той реализира този свой замисъл бавно и мъчително. Още през 1904 г. се появява един откъс, наречен „Павел“. През 1906 г. са отпечатани първа и втора глава.

Елин Пелин е един от най-вдъхновените поети на селския бит, наречен още „певец на българското село“. Социалните и нравствените проблеми в неговите разкази са почерпани от живота, от непосредственото съприкосновение с действителността. Писателят почти не познава друг обект на изображение, освен селото с широките му простори, с песента на птиците, с лятната омая, с усилния труд на полето.