Израснал и живял на село, опознал нелекия път на българина, Елин Пелин успява да усети трепета на неговото сърце, да открие съкровените му мечти и желания, да оцени в пълна мяра неговите добродетели. Селският човек е въплътил в себе си житейската мъдрост и безмерна обич към земята, които я даряват с труд и любов, които я почитат и уважават, грижат се за нея, защото тя е частица от техния малък, но истински живот.

В лицето на Елин Пелин българската литература има един от класиците на художествената проза и най-големия творец и реалист на българското село. Той единствен е пресъздал селската действителност изключително правдиво, в нейната типичност и жизнено разнообразие. Сина на селото Елин Пелин се изгражда като тънък познавач на селския бит и селската психология.

Андрешко трябва да закара съдия-изпълнителя в селото, за да може представителят на властта да секвестира/да изземе/ житото на селянина Станоя. От думите на съдия-изпълнителя проличава, че мрази селяните и ги смята за лъжци. Андрешко, обаче, не закарва съдията в селото, а го оставя в едно блато. Така ще може да предупреди съселянина си за грозящата го опасност.

През есента на 1896 г. на първия приемен изпит в Художественото училище се явяват 158 кандидати. Сред тях е и младият селски учител Димитър Иванов. Нотой не става студент по ред причини. Нашето изобразително изкуство губи един художник, може би добър, но словото ни печели един от най-великите си творци. Ражда се Елин Пелин

„Косачи” е сред най-известните разкази на Елин Пелин. Действието се развива лятна нощ на полето. Основен предмет на изображението е животът на бедните селяни, напуснали своя дом, за да осигурят прехрана за семействата си. Косачите са представени по време на отмора от дневния труд.

В разказа “Ангелинка” мечти и действителност се преплитат, за да създадат представата за стремежа на човека към идеал и съвършенство. В мечтите светът задължително е по-справедлив и по-вълнуващ. Реалността е изпълнена със страдание и бедност. Мечтите са израз на духовното богатство и на надеждата

Елин Пелин е реформатор на българския разказ през деветдесетте години. В разказите си разработва темата за българското село, като се интересува от универсалните категории и нравственото в човека. Разказът “По жътва” поставя основния проблем за живота и смъртта, за човешкото съществуване,

Разказът “Ангелинка” на Елин Пелин осмисля света – делничността и празничността в него, чрез детското светоусещане. Искреният, любознателен, непосредствен и неподправен поглед на не опозналия действителността мъничък човек вижда нещата от необичаен ъгъл, успява да вплете в едно реалност и мечти, да преобръща

Елин Пелин е един от най-големите художници на българското село, майстор на късия разказ в българската литература, създател на галерия ярки, незабравими образи. Сюжетът в „По жътва” е опростен – слънчев удар убива „обичливо” селско момиче в равното Софийско поле.

Елин Пелин е определен от своите изследователи като “певец на българското село”. Той има подчертано характерен творчески стил и сюжетна организация, ориентирани към художествено-белетрестична изразност, към проблемите на българския селянин. Връзката автор – текст при него се осъществява на ниво селска действителност. Сам отрасъл в селска среда, писателят познава битието на отрудения българин.