— Опита ли го, Тодоре? — Опитах го, опитах го, отче! — Е? — Тънко, вкусно и рязко, рязко! На езика сладни, а в очите изкарва сълзи. Само една капчица ла вкусиш, и ще се оближеш като коте на припек. И баба попадия така казва… — Хм… зер и тя го опита, Тодоре?
”Косачи” е реалистично изображение на характерното за народното битие - бедност, страдание и тежък труд, претворени в съдбата на героите-селяни. Без да идеализира социалната действителност, Елин Пелин се съсредоточава върху трайните нравствени добродетели на народа с неговата виталност, жизнелюбие, радост от живота и непомръкнало чувство за красота. Наред с болката и теглото, писателят пресъздава минутите на наслада и щастие.
— Ще стигнем рано, господине. Във видело ще стигнем. Ей го селото — хе, под горичката там! Виждаш ли? Като прехвърлим оня баир, ниския, и то, кажи-речи, сме стигнали. И младият каруцар, като замаха камшика над конете, подвикна им силно и
Лятната нощ в безкрайното тракийско поле е прохладна и изпълнена с приказна тайнственост. Група косачи са дошли от загорските села тук, в Тракийското поле. Един от тях, Лазо разпалва огъня и наблюдава прекрасните му отблясъци. Друг, Благолажа, чиито очи светят хитро, започва да разказва приказка за красива царска дъщеря. Лазо не вярва на приказката, а разказвачът се опитва да обясни, че истините от живота са тягостни и не бива да се натрапват на хората.
Усилна жътва кипи из равното Софийско поле. От край до край, докъде ти око види, се люлеят златни ниви и морни работници се мяркат там от тъмни зори. Бог тия дни даде страшна жега. Свило се е синьо небе над земята и сипе огън и жар.
Най-заможният човек в селото беше дядо Йордан Геракът. Пъргав и трудолюбив, той бе работил през целия си живот и бе сполучил да удвои и утрои имотите, останали от баща му. Надарен с ум практичен и с търговски способности
„Косачи” е сред най-известните разкази на Елин Пелин. Действието се развива лятна нощ на полето. Основен предмет на изображението е животът на бедните селяни, напуснали своя дом, за да осигурят прехрана за семействата си. Косачите са представени по време на отмора от дневния труд. Събрани около огъня, те разговарят, разказват приказки, пеят песни. Под въздействие на чутото поведението на един от тях се променя. Лазо прави равносметка на живота си и отношението му към света става друго.
Рано една света неделя по черковната улица на горското селце Брестак бързо премина непознат полянин, прескочи с тоягата си малката вадичка и в недоумение спря на широкия мегдан сред селото. Тук постоя, огледа нерешително бездомните
Малкото стадо овци и кози, пръснато на припек по баира, сладко чоплеше младата трева, шумеше из едвам развилите се шубраки и блееше. Весело звънче кротко и равномерно дрънкаше и пееше като щурче надалече из свежия въздух
Падна чудна лятна нощ, прохладна и свежа. Безкрайното Тракийско поле потъна в мрака, сякаш изчезна, и се предаде на дълбока почивка под монотонния напев на жаби и щурци. Мир и ведрина повея от дълбокото звездно небе.