Елин Пелин разказва увлекателно за селския живот, за радостите и скърбите, за делниците и празниците, за труда и веселието. Тежък е животът на българския селянин, изпълнен с непосилен труд и непрекъсната борба с природата. Трудът е радост, когато носи творческа наслада и когато е възнаграден с богата реколта. Но той е и мъка, защото природата често унищожава всичко и отнема радостта и надеждата от човешките сърца.
Елин Пелин е псевдоним на Димитър Иванов Стоянов (8.07.1877, с. Байлово, Софийско - 3.12.1949, София). Не завършва гимназия; страстно се увлича в четене, основно опознава българската и руската литература. Учител е в Байлово (1895 - 96). От есента на 1899 се установява в София. Библиотекар е в Университетската библиотека (1903 - 07), командирован в Нанси, Франция (1906 - 07)
1. СЮЖЕТЪТ И КОМПОЗИЦИЯТА: Съдържанието на разказа е максимално изчистено от подробности. По време на напрегната жътва в равното Софийско поле слънцето сипе „огън и жар“ върху морните работници. Те се трудят от тъмни зори, защото узрялото жито не може да чака – то трябва да бъде прибрано.
СЮЖЕТЪТ НА РАЗКАЗА И ТЕМАТА ЗА ВЯРАТА И НАДЕЖДАТА Разказът „Спасова могила“ представя една проста случка – в навечерието на Спасовден много хора, между които дядо Захари и неговото болно внуче Монката, отиват на върха на една могила, за която се знае, че е поклонническо място и там в определен ден от годината небето се отваря и Бог слиза при хората, за да
Елин Пелин цял живот носи в сърцето си любовта към обикновения човек от народа. Писателят добре познава трудолюбивите селяни, мъките и страданията им, цени и уважава тяхната доброта, прекланя се пред ежедневния им трудов подвиг. Своите наблюдения върху живота в селото и работата на полето
СЮЖЕТЪТ НА РАЗКАЗА И ТЕМАТА ЗА ТРУДА И ТВОРЧЕСТВОТО В своята беседа с младите писатели, публикувана по-късно под заглавието „Как пиша“, Елин Пелин споделя, че трябвало да опише сушата, за да обясни защо дядо Корчан, героят от „Ветрената мелница“, тръгва да прави вятърна мелница на място, където за такива мелници се е говорило само в приказките. С други думи
Елин Пелин заема важно място в класиката на малкия разказ – между класическото начало на Вазов и модернизма в разказите на Йовков. Реалист, с многостранен поглед към живота, Елин Пелин пише малките си разкази в съответствие със своите герои - малките и незабележими хора от народа.
Елин Пелин – анализ на повестта “Гераците” Елин Пелин е определен от своите изследователи като “певец на българското село”. Той има подчертано характерен творчески стил и сюжетна организация ориентирани към проблемите на българския селянин. Връзката автор – текст при него се осъществява на ниво селска действителност. Сам отрасъл в селска среда, писателят познава битието на отрудения българин. В статията си “Как пиша” творецът споделя: “
Елин Пелин се ражда под името Димитър Стоянов на 18 юли 1877 година в село Байлово, като най-малкия от единадесетте деца в семейството. Той израства в среда, където образованието било на особена почит. Баща му редовно носел книги от пазара в града, където продавал вар. В домашната му библиотека били „Рибният буквар“ , „Под игото“ и съчиненията на Христо Ботев и Любен Каравелов.
Странно е щастието на Елин-Пелиновия герой. В един друг, нереален свят е радостта от човешкото съществуване. Към него се стремят и двамата герои на Елин Пелин - селският доктор, чичо Горан, и циганчето Рустем - от разказа „Мечтатели”. Всеки търси лек за страданията на душата си сред красивия свят на природата. А тя обещава щастие с окъпания от слънце летен ден: „Обширните ливади, обрасли в буйна трева, се смееха под слънцето, щурците сговорно, усърдно и празнично свиреха.