Заглавието на повестта на Емилиян Станев „Крадецът на праскови” асоциативно обвързва темата за любовта със забранения библейски плод на щастието. За обич и топлота копнее главната героиня Елисавета в дома на полковника, където тези чувства реално не съществуват.

През евакуацията продадох наследството, което получих след смъртта на баща си. То беше хубаво място за строеж в новите квартали на Търново, край Севлиевското шосе, където някога бяха лозя.

Повестта „Крадецът на праскови” разкрива психологичните умения на Емилиян Станев да създава пластични художествени образи, изявяващи ярко, но ненатрапващо се женската душевност. Стиховете на Елисавета Багряна: „Аз ще живея с тези мънички минути / тъй дълго чакани и минали тъй скоро..."

 Голите мъдреци гледат господа как седи на небето в своя престол, лицеприятствуват и с молитви, с тамян кадят носа на дявола, дано го прогонят от света, а не виждат, че дяволът е в кръвта, в умовете и в сърцата им. А ти, окаяни, като знаеш, че всяко човешко слово е безсилно, защо пак се хващаш в перото?

Дали е възможно с една и съща лекота да пишеш за деца и възрастни и много умело да преминаваш от един литературен жанр в друг. Ако имаш невероятен талант, както е при Емилиян Станев, всичко е възможно. Писателят е смятан за автор, който пише предимно за деца, но има изключително стойностно творчество и за възрастни. ЖИЗНЕН ПЪТ Емилиян Станев е псевдоним

Истинското име на Емилиян Станев е Никола Стоянов Станев. Той е роден в Търново на 28 февруари 1907 г. Детството си прекарва най-вече в градовете Търново и Елена, където живее дълго заедно със семейството си. От малък баща му започва да го води със себе си на лов сред природата и по-късно това дава отражение в произведенията му, където намираме често нейни описания.

Пленен от тайните и красотата на гората, Емилиян Станев създава вълнуващи разкази за нейните обитатели. Писателят споделя: „ Чел съм много малко литература за животни, но ми се струва, че няма животно, което не мога да разбера—Мисля, че това ми е дарба.

Повестта „Крадецът на праскови“ е посветена на една голяма любов, осмисляща живота на човека във време на разрушения и смърт. Творбата разкрива умението на Емилиян Станев да прониква в най-потайните кътчета на човешката душа, да улавя най-леките й трепети, да изобразява вълнуващо поривите и мечтите на своите герои. В центъра на повествованието е любовната връзка между красивата

Писателят Емилиян Станев - жизнелюбив, драматичен, пластичен и сладкодумен, съсредоточава в своята проза, макар да изобразява отделни исторически епохи от настоящето и миналото, цяла България - тази, коя¬то идва от съборите против богомилите и средновековието, и онази, на чиито борби и въжделения е съвременник.