Пространно житие на св. Кирил. Светогледни идеи, отличителни за епохата на Средновековието

КУЛТУРНО-ИСТОРИЧЕСКИ ХАРАКТЕРИСТИКИ НА ТВОРБАТА Пространно житие на св. Кирил е първата житиеписна творба в старобългарската литература, създадена между 869 и 881 г., скоро след смъртта му. Според научните изследвания като най-вероятен автор на житието се приема Климент Охридски – пряк ученик и съратник на Константин Философ, с много добро философско и теологично образование.

Джовани Бокачо – писател и учен от епохата на Ренесанса

Джовани Бокачо (1313 - 1375) е италиански писател и учен от епохата на Ренесанса. Син е на богат флорентински търговец и банкер (не е известно коя е майка му), като от него се е очаквало да наследи професията на баща си. Въпреки дългогодишните опити да бъде школуван в търговията и банковите

Античността като литературна епоха

Античност означава древност, старина. С това наименование си служим, когато говорим за историята и културата на гърците и римляните. Тези два народа са били в многовековно взаимодействие и са поставили основите на европейската цивилизация.

Античността като културна епоха

През епохата на Западноевропейския ренесанс, се установява мнението, че културата на древногръцката цивилизация е най-древната човешка култура. Днес е учебникарско достояние фактът, че преди възникването на Елада, в долината на Нил и междуречието на Тигър и Ефрат, са съществували първите човешки цивилизации: египетската и шумеро-вавилонската.

Омир и неговата епоха

Преходът от устните разкази за битките на мъжете, създаващи от поколение на поколение героичната автобиография на общността, към епопея, изградена като устойчив разказ за едно безвъзвратно отминало време, в което живеят образците за подражание, се свързва с Омир.

Епохата на Ренесанса

ЩО Е РЕНЕСАНС? Думата „ренесанс“ буквално означава ново раждане. Значението, което я превръща в име на цяла една велика епоха в европейската култура, е свързано с новото раждане на античния дух, на интереса към човека,

Епохата на Модернизма

Все още проблемен и неразрешен докрай е въпросът за прехода и границата между модернизъм и постмодернизъм, който изследователите единодушно отнасят към втората половина на XX век, но не са така единодушни относно десетилетието на прехода. За страните в посткомунистически стадий проблемен се оказва подходът на марксическото литературознание към проблематиката на модернизма.