ЕЛЕГИЧНАТА МУЗИКА НА ДУШАТА - СЪКРОВЕНА ИЗПОВЕД НА ЧУВСТВА И НАСТРОЕНИЯ Поезията на Пол Верлен е озвученият лиричен унес на душата, от който се ражда музиката в стиховете на поета. Те са шепот и стон, изплащана тъга, изповядана печал. Вътрешното моментно настроение на преживяването се превръща в красив

ЕЛЕГИЧНАТА МУЗИКА НА ДУШАТА - СЪКРОВЕНА ИЗПОВЕД НА ЧУВСТВА И НАСТРОЕНИЯ Поезията на Пол Верлен е озвученият лиричен унес на душата, от който се ражда музиката в стиховете на поета. Те са шепот и стон, изплащана тъга, изповядана печал. Вътрешното моментно настроение на преживяването се превръща в красив

По време на едногодишното скитничество на Верлен и Рембо из Белгия, Англия и Франция се раждат стиховете от книгата „Романси без думи“. Тя бива публикувана обаче едва през 1874 г. след почти двегодишно пребиваване на Верлен в белгийски затвор и окончателната раздяла на двамата приятели. Стихосбирката съдържа 21 творби, колкото и предишната „Добрата песен“.

В лирическата битова песен „У Недини слънце грее” народният певец изразява възхищението си от физическото обаяние и духовната прелест на българката. В тази календарно-обредна песен, която се изпълнява по време на лазаруването, тържествуват възраждащата се природа през пролетта, непресъхващата любов, красотата и младостта, народната мъдрост.

Както вече видяхме, в мисленето на европейските автори от втората половина на 19. век се противопоставят два свята. От едната страна е буржоазният свят с неговото рационално отношение към живота, с индустриализацията, с превеса на парично-материалното над духовното, с еснафското примирение на дребната буржоазия.

Стихотворението „Есенна песен“ (оригинално заглавие Chanson d'automne) е от първия поетически сборник на Верлен „Сатурнически стихотворения“ (Poemes saturniens), публикуван през 1866 г. Включено е в цикъла „Тъжни пейзажи“ (Paysages tristes).

Цигулков плач,     изплувал в здрач         сред късна есен,     ме е ранил     и аз, унил,         вървя унесен     и тръпна цял:     часът без жал