ЕЛЕГИЧНАТА МУЗИКА НА ДУШАТА - СЪКРОВЕНА ИЗПОВЕД НА ЧУВСТВА И НАСТРОЕНИЯ Поезията на Пол Верлен е озвученият лиричен унес на душата, от който се ражда музиката в стиховете на поета. Те са шепот и стон, изплащана тъга, изповядана печал. Вътрешното моментно настроение на преживяването се превръща в красив образ, отражение на поетичния нюанс на чувството, което е дълбок, нежен импулс - обикновено скръбен и притаен, но не от свян, а от съкровена интимност на преживяното. Пол Верлен се
По време на едногодишното скитничество на Верлен и Рембо из Белгия, Англия и Франция се раждат стиховете от книгата „Романси без думи“. Тя бива публикувана обаче едва през 1874 г. след почти двегодишно пребиваване на Верлен в белгийски затвор и окончателната раздяла на двамата приятели. Стихосбирката съдържа 21 творби, колкото и предишната „Добрата песен“. В Брюксел е създаден първият цикъл „Забравени песнички“, който Верлен възнамерявал да посвети на Рембо. Цикълът е съставен от
Както вече видяхме, в мисленето на европейските автори от втората половина на 19. век се противопоставят два свята. От едната страна е буржоазният свят с неговото рационално отношение към живота, с индустриализацията, с превеса на парично-материалното над духовното, с еснафското примирение на дребната буржоазия. От другата е светът на универсалните идеи и ценности, в който съществува човешката духовност. Идеите за двата свята – земен и божествен – идват още от митологичното мислене
Стихотворението „Есенна песен“ (оригинално заглавие Chanson d'automne) е от първия поетически сборник на Верлен „Сатурнически стихотворения“ (Poemes saturniens), публикуван през 1866 г. Включено е в цикъла „Тъжни пейзажи“ (Paysages tristes). В него е представена тъгата, която съпровожда настъпването на есента. Поетът дава израз на собственото си изживяване на този сезон, в което доминират усещане за загуба на жизненост и чувства на скръб и безнадеждност. Стихотворението на Верлен е лирическа
Въведение в творбата и нейната емоционална сила. „Есенна песен“ на Пол Верлен е шедьовър, който представя емоциите чрез мелодията на поетичния текст. Дори в различните преводи на български език, заглавието остава непроменено – „Есенна песен“. То носи със себе си усещане за тъга, самота и неизбежен край. Това произведение е елегия, която чрез своята мелодичност внушава дълбока скръб. Още със заглавието се подсказва, че стихотворението ще бъде проникнато от чувство на меланхолия.
Цигулков плач, изплувал в здрач сред късна есен, ме е ранил и аз, унил, вървя унесен и тръпна цял: часът без жал