Електра и Клитемнестра - двата възможни образи на жената /есе/

Еврипид, авторът на древногръцката трагедия “Електра”, за разлика от своите предщественици, поставя в основата на произведенията си човешката личност. Той се опира не на митологичната подредба на света, а на вътрешния свят на човека и се доближава до неговия обикновен живот. Ето защо при Еврипид голямо значение имат характерите на героите. В неговата драма “Електра” можем да видим сблъсака между личностите на двете главни героини - Електра и Клитемнестра. Макар и майка и дъщеря, двете жени отразяват два напълно различни типа индивидуалност.

"Изворът на Белоногата" - българската девойка и жена /есе/

"Изворът на Белоногата" е творба, която завинаги ще остане един неизчерпаем източник на размисли върху бита, труда и ценностната система на гордия български народ във времето на османското владичество. Произведението ни дава възможност да вникнем в моралните и нравствени идеали на българите до освобожденската историческа действителност. Композицията на творбата е

„Проглас към Евангелието” - възторжена поетична прослава на новопокръстения славянски дух

„Благата вест”, че на земята идва Божият син, за да спаси човечеството от първородния грях, възвестяват четиримата евангелисти Матей, Марко, Лука и Йоан - автори на първите четири новозаветни книги. Те разказват за земния живот на Иисус Христос. Първите текстове, които Константин-Кирил Философ превежда от гръцки на славянски език са именно от Евангелието.

Изборът на саможертвената обич в "Жена"

Често определят Блага Димитрова като продължителка на темата за трудната женска съдба в един загрубял мъжки свят. Тя е първата българска поетеса, дръзнала да изповяда открито устремите на духовно свободната от догми и предразсъдъци жена, като в същото време съгражда своята собствена визия за женското битие в личностен аспект.

Гласът на освободената българска жена - Елисавета Багряна - "Потомка"

Поезията на Елисавета Багряна е ярко художествено въплъщение на порасналото самосъзнание и самочувствие на личността, характеризиращо 20-те години на XX век. Проникновено и вълнуващо поетесата разкрива образа на „вечната и свята" българска жена, която не приема тесните рамки на еснафския домашен бит.

„Ниагара“ – Възторжена среща между човека и природата

До Чикаго и назад" - Новият свят, видян от един български писател През 1893 г. Алеко Константинов посещава изложението в Чикаго, отбелязващо 400-годишнината от откриването на континента, който Колумб първоначално смятал за Индия. Преди това юристът с литературни изкушения е бил на световните изложения в Париж

Изборът на жената между дома и пътя - („Потомка" и „Жена")

(Сравнителен анализ на стихотворенията „Потомка" и „Жена") Българският читател е привикнал да търси типично женското обаяние в образите, създадени от Вазов, Славейков и Йовков. Но поетичните творби на Елисавета Багряна и Блага Димитрова създават истинския, неподправен образ на жената изобщо, а не на типично българското у нея.

Песен на жената - Никола Вапцаров

Днес тревожния покой     дебне в малката ни къща.     Стихна боя, мили мой,     ала ти се не завръщаш.

Уличната жена - Христо Смирненски

Мизерията залюля те в свойта люлка при първите лъчи и на живота под фалшивата цигулка танцуваш ти с разплакани очи. Нощта е твойта мащеха неумолима — безмилостна и зла, последний нарцис на душата ти отнима и свлича те по черни стъпала.