Елисавета Багряна – „Ръцете” (Примерен вариант на коментар върху проблема за човешкото битие между живота и смъртта)

Стихотворението „Ръцете” е част от стихосбирката на Елисавета Багряна „Сърце човешко”. Създадено е през 1935 година. В сравнение с първата й стихосбирка „Вечната и святата” чувствата тук вече явно са под знака на житейското помъдряване.

Алеко Константинов – „До Чикаго и назад“. Ниагара – красив пейзаж или преживяване за цял живот.

Пътеписът „До Чикаго и назад“ от Алеко Константинов отбелязва нов етап в развитието на този жанр в нашата литература. Въпреки че нарича творбата си „леки, хвъркати бележки“, авторът влага в нея много вдъхновение, размисъл и цялото си желание да направи читателите съпричастни на всичко преживяно, почувствано и заслужаващо да бъде споделено с тях след посещението му в

Димитър Талев – „Железният светилник“. Без духовен светилник няма достоен човешки живот.

Веднага след 9 септември 1944 г. започват големите исторически страдания на така наречената тогава „буржоазна интелигенция“. Това е част от елита на писателите, хората на изкуството, учените, журналистите... Между тях Димитър Талев е един от най-изстрадалите. Два пъти минава през ареста, на два пъти едва оживява в лагерите Богданов дол и Куциян, дълги години живее в изгнание заедно

Йордан Йовков — „Песента на колелетата“. Песен за смисъла на човешкия живот.

Цялото творчество на Йордан Йовков е една забележителна и неповторима смесица от реализъм и романтизъм, от овладяна традиция и модерна амбиция, от съчетание на национално и индивидуално. Но в тази мозайка от образи и преживявания на преден план винаги излиза човекът с всички негови вечни търсения и въпроси. Светът е припознат като загадка, чийто отговор Йовковите

„Автобиография“ – Несъответствието между обучение и практически живот

■ ПРОИЗВЕДЕНИЕТО „Автобиография“ (1924) е най-популярното произведение на Бранислав Нушич, в което с най-голяма сила се проявява изключителният му талант на хуморист. Написана в по-късните му години, автобиографията е своеобразна равносметка на житейския опит на писателя. Ето как писателят обяснява идеята да си напише автобиография

„Майце си“ и „Странник“ – Ценностите на делника срещу героичния живот

На пръв поглед между двете стихотворения няма тематична близост. „Майце си“ представя на читателя страданията на млад човек, измъчен от своето изгнание в чужбина и копнеещ за среща с близките, които единствени са в състояние да разберат в какво вярва, какво обича и на какво се надява. „Странник“, от своя страна

Наказване на неблагодарността и измамничеството – (Приказки за животни – „Лисицата и таралежът“, „Врабчето и лисицата “)

Приказките за животни се отличават с интригуващи динамични сюжети и със силно поучително начало, което се проявява в изобличаването на негативните качества и постъпки. Един от най-популярните персонажи в тези творби е лисицата, която влиза в интересни взаимоотношения с останалите животни и с човека.

XVII глава от „Немили-недраги“ - смърт, безсмъртие и живот - мъченичество

XVII глава е последната от повестта „Немили-недраги“. В нея се съдържа епилогът на творбата - тя представя героите и събитията от дистанцията на изминалото време: •    повечето от хъшовете загиват геройски в битката при Гредетин; •    Попчето и Мравката оцеляват, но замръзват по пътя към Букурещ, закъдето тръгват след войната;

„Моторни песни” - двойственият смисъл на понятието живот в стихотворенията „Завод” и „Вяра”

За Вапцаров понятието живот е многозначно, променящо се, многообемно и многовариантно. Животът е всичко - миналото, настоящето и бъдещето, делникът и празникът, падението и подемът на индивида, любовта и дори смъртта, а отношението на лирическия субект към него - бързей от противоречиви чувства.

„Новото гробище над Сливница“ – Проблемите за  живота и смъртта

Каква представа за смъртта е изградена в стихотворението? В „Новото гробище над Сливница“ са налице различни чувства, причина за които е кръвопролитната битка край град Сливница. Смъртта на българските войници предизвиква скръб, но въпреки това в стихотворението преобладава гордост, възхищение и преклонение пред смелостта на българските воини, които умират покосени