Стихотворението „Ръцете” е част от стихосбирката на Елисавета Багряна „Сърце човешко”. Създадено е през 1935 година. В сравнение с първата й стихосбирка „Вечната и святата” чувствата тук вече явно са под знака на житейското помъдряване.
Пътеписът „До Чикаго и назад“ от Алеко Константинов отбелязва нов етап в развитието на този жанр в нашата литература. Въпреки че нарича творбата си „леки, хвъркати бележки“, авторът влага в нея много вдъхновение, размисъл и цялото си желание да направи читателите съпричастни на всичко преживяно, почувствано и заслужаващо да бъде споделено с тях след посещението му в
Веднага след 9 септември 1944 г. започват големите исторически страдания на така наречената тогава „буржоазна интелигенция“. Това е част от елита на писателите, хората на изкуството, учените, журналистите... Между тях Димитър Талев е един от най-изстрадалите. Два пъти минава през ареста, на два пъти едва оживява в лагерите Богданов дол и Куциян, дълги години живее в изгнание заедно
Цялото творчество на Йордан Йовков е една забележителна и неповторима смесица от реализъм и романтизъм, от овладяна традиция и модерна амбиция, от съчетание на национално и индивидуално. Но в тази мозайка от образи и преживявания на преден план винаги излиза човекът с всички негови вечни търсения и въпроси. Светът е припознат като загадка, чийто отговор Йовковите
■ ПРОИЗВЕДЕНИЕТО „Автобиография“ (1924) е най-популярното произведение на Бранислав Нушич, в което с най-голяма сила се проявява изключителният му талант на хуморист. Написана в по-късните му години, автобиографията е своеобразна равносметка на житейския опит на писателя. Ето как писателят обяснява идеята да си напише автобиография
На пръв поглед между двете стихотворения няма тематична близост. „Майце си“ представя на читателя страданията на млад човек, измъчен от своето изгнание в чужбина и копнеещ за среща с близките, които единствени са в състояние да разберат в какво вярва, какво обича и на какво се надява. „Странник“, от своя страна
Приказките за животни се отличават с интригуващи динамични сюжети и със силно поучително начало, което се проявява в изобличаването на негативните качества и постъпки. Един от най-популярните персонажи в тези творби е лисицата, която влиза в интересни взаимоотношения с останалите животни и с човека.
XVII глава е последната от повестта „Немили-недраги“. В нея се съдържа епилогът на творбата - тя представя героите и събитията от дистанцията на изминалото време: • повечето от хъшовете загиват геройски в битката при Гредетин; • Попчето и Мравката оцеляват, но замръзват по пътя към Букурещ, закъдето тръгват след войната;
За Вапцаров понятието живот е многозначно, променящо се, многообемно и многовариантно. Животът е всичко - миналото, настоящето и бъдещето, делникът и празникът, падението и подемът на индивида, любовта и дори смъртта, а отношението на лирическия субект към него - бързей от противоречиви чувства.
Каква представа за смъртта е изградена в стихотворението? В „Новото гробище над Сливница“ са налице различни чувства, причина за които е кръвопролитната битка край град Сливница. Смъртта на българските войници предизвиква скръб, но въпреки това в стихотворението преобладава гордост, възхищение и преклонение пред смелостта на българските воини, които умират покосени