Приказките за животни се отличават с интригуващи динамични сюжети и със силно поучително начало, което се проявява в изобличаването на негативните качества и постъпки. Един от най-популярните персонажи в тези творби е лисицата, която влиза в интересни взаимоотношения с останалите животни и с човека.

Приказките за животни са едни от най-старите. Чрез наблюденията и размислите си за заобикалящия го свят, човек постепенно достига до убеждението, че животните притежават черти и особености, които напомнят качества и прояви на хората. Така се появяват приказките за лисицата, вълка, мечката,заека,лъва,както и за домашните животни.

Романът „Моето семейство и други животни“ е издаден през 1956 г. Джералд Даръл отбелязва в предговора му: „Първоначално възнамерявах книгата да представлява леко носталгично описание на флората и фауната на острова, но направих фатална грешка, защото още на първите няколко страници въведох и моето семейство“.

Джералд Даръл (Gerald Durrell, 1925 - 1995) е популярен английски писател, известен и като естествоизпитател и природозащитник, любител изследовател и колекционер на животни и телевизионен водещ. Роден е в Индия, където баща му е работил като инженер. От ранното си детство е запазил спомена за посещение в зоологическа градина

Един от най-често срещаните герои в народните приказки за животни е лисицата. В народното съзнание тя е носител както на ум и хитрост, така и на недобронамереност и пакостливост. Векове наред лисицата причинява ядове на грижовните стопани със своя нрав.

Векове наред приказките са били единственото развлечение за децата и техен пътеводител в сложния свят на човешките взаимоотношения. От тях неусетно се научава кое е добро, кое - лошо, кое е красиво и кое - грозно. Това е така, защото те са събрали и отразили вековни наблюдения и изстрадана мъдрост.

Животните са любими приказни герои, защото те носят устойчиви, лесно открояващи се качества, а постъпките им, напомнящи тези на хората, пораждат удивление или недоволство, съчувствие или смях. Народните приказки за животни са фолклорни разкази, в които животните говорят, мислят и постъпват като хората, без това да се счита за чудо.

Приказките за животни правят впечатление с открояващата се в тях поука и с наличието на ясно изразени идеи. Това ги сближава с най-кратките и запомнящи се фолклорни творби – с пословиците. Редица пословици произхождат от приказни повествования за животни, затова образно и смислово са свързани с тях.

„Моето семейство и други животни“ е роман, който хваща любопитството на читателя още със заглавието си. Необичайното свързване на думите „семейство“ и „животни“ предизвиква усмивка, любопитство и размисъл и за героите, и за взаимоотношенията между тях. Във встъплението „Защитна реч“ Джералд Даръл определя целта си – да сподели спомени от петте години

1. Защо заглавието на четвърта глава е „Бъчва със знания“? В четвърта глава се разказва за събитията, свързани с обучението на най-малкия член на семейството, затова темата й е „знание“. Бъчвата е съд за съхранение, но според стара гръцка легенда един от най-мъдрите мъже – философът Диоген, живеел в бъчва. Освен че в главата се говори за придобиване на знания, самата тя дава на читателя знание