Омировата поема “Илиада” – енциклопедия за живота и мисленето на древните гърци

В поемата “Илиада” Омир пресъздава живота и разкрива нравствената същност на човека в античния свят. Творецът рисува една епична картина на своето време, своеобразно съчетание на войнска мощ и моменти на примирие. Омир вниква в душите на своите герои, силни, противоречиви и честолюбиви характери. Техните действия са дълбоко мотивирани, а позициите им – достойно отстоявани. Схва­ща­ни­я­та за ус­трой­ство­то на Кос­мо­са са от­ра­зе­ни в го­ля­ма гру­па кос­мо­го­нич­ни ле­ген­ди и ми­то­ве. Спо­ред древ­ни­те гър­ци це­ли­ят свят и бо­го­ве­те се са­мо­сът­во­ря­ват от без­гра­нич­ния Ха­ос, Пър­ва се по­я­вя­ва бо­ги­ня­та Гея — Зе­мя.

Обредни песни - Отношението на човека към живота, света и природата

Тези народни песни са наричани празнични, понеже първоначално са създавани във връзка с обичаи и обреди по бреме на празници и са се пеели при изпълняването на определени обредни действия в тях откриваме дребни религиозно-езически и християнски представи, свързани с докласовото родово общество и ранния феодализъм.

Джерълд Даръл – „Моето семейство и други животни“

Романът „Моето семейство и други животни“ е издаден през 1956 г. Джералд Даръл отбелязва в предговора му: „Първоначално възнамерявах книгата да представлява леко носталгично описание на флората и фауната на острова, но направих фатална грешка, защото още на първите няколко страници въведох и моето семейство“.

Джералд Даръл - „Моето семейство и други животни“ (анализ)

Джералд Даръл (Gerald Durrell, 1925 - 1995) е популярен английски писател, известен и като естествоизпитател и природозащитник, любител изследовател и колекционер на животни и телевизионен водещ. Роден е в Индия, където баща му е работил като инженер. От ранното си детство е запазил спомена за посещение в зоологическа градина

Войната и вечната човешка жажда за мирен живот отразена в "Илиада"

Поемата "Илиада" на Омир е част от културното наследство на цялото човечество. Тя никога не е преставала да бъде източник на познание,защото в нея художествено е отразен животът на древните гърци.Пред читателя оживява техният бит,поминък,култура,обичаи и нрави.Това е поема за дълга и за подвига на човека,за приятелството,мира и любовта.

"Под игото" – епично повествование за живота на българите преди Освобождението

Животът през Възраждането е тема на много художествени произведения. Но едва ли има по-вдъхновено свидетелство, за писателски усет, национален колорит и дълбок поглед върху народопсихологията, от романа "Под игото".           На страниците на това малко по обем произведение оживява цял един свят - светът на българина, осъден на робство.

Кое осмисля човешкото съществуване – животът или смъртта?

Животът винаги е бил най-голямата ценност за човека, а смъртта – най-големият му страх. Съзнанието, че сме смъртни, още от древни времена е принудило хората да поставят въпроса за живота и смъртта заедно в центъра на космическия ред и да се попитат какъв е смисълът на техния тъй кратък живот. Първият извод, до който са стигнали, е, че човекът не може да се намесва във въпросите за

Алеко Константинов (1863 - 1897) – Живот и творчество

Алеко Константинов е роден на 1 януари (стар стил) 1863 г. в Свищов. Баща му Иваница Хаджиконстантинов е уважаван и влиятелен търговец, а майка му произлиза от известната видинска фамилия Шишманови. Първоначалното си образование Алеко получава в домашна обстановка от видните възрожденски учители

Лисицата и таралежът – Приказки за животни

Един от най-често срещаните герои в народните приказки за животни е лисицата. В народното съзнание тя е носител както на ум и хитрост, така и на недобронамереност и пакостливост. Векове наред лисицата причинява ядове на грижовните стопани със своя нрав.

Двойственият смисъл на понятието живот в стихотворенията "Завод" и "Вяра"

За Вапцаров понятието живот е многозначно, променящо се, многообемно и многовариантно. Животът е всичко - миналото, настоящето и бъдещето, делникът и празникът, падението и подемът на индивида, любовта и дори смъртта, а отношението на лирическия субект към него - бързей от противоречиви чувства.