Елин Пелин в своите разкази разкрива любовта като една общочовешка тема. В произведенията му с трагични или хумористични сюжети задължително присъства трудът, любовта, приказката и т.н. Животът в неговите творби е много разнообразен. Проблемът в десетте разказа от „Под манастирската лоза” е по-различен от другите му разкази. Четири от разказите му са за светци, четири – за монаси, един за пророк и един за жена.
Сборникът „Под манастирската лоза” съдържа единадесет разказа – легенди, композиционни въвлечени във двойно зависими художествени връзки. Те са създадени в един дълъг период от 27 години. Основното в модела на разказите от сборника е придържането към притчата, легендата и приказката. За място е избрано сакралното пространство на манастира, а източник на историите в сборника е духовно лице, при това с излъчването на мъдрец.
На другия ден беше Успение Богородично, храмовият празник на Жрелинския манастир, прочут по чудотворната икона на светата майка и по трите сладкогласни камбани, чийто ек благославяше цялата плодородна котловина, над която