Анализ на стихотворението "Заточеници"

Пейо Яворов е един от най-изтъкнатите творци на българската литература. Той оставя огромно творческо наследство в областта на поезията, прозата и драмата. Стихотворенията му разработват многообразни теми в областта на социално-патриотичните идея и нравствено-философските мотиви. Ранният му период се съсредоточава върху народностите внушения и обективно предметното изразяване.

Домът и пътят в елегията „Заточеници“ на Пейо Яворов

Подвигът и героизмът на група млади македонски патриоти, прогонени от родния край са повод за създаването на стихотворението „Заточеници”. В елегията е въплътена обичта на Яворовите страдащи герои към свещените български предели.

Пейо Яворов – „Заточеници“ (Кратък анализ)

Стихотворението „Заточеници“ е написано през 1901 г., когато 40 македонски българи са заточени в Мала Азия след Солунската афера – предателство в революционната организация, предизвикало големи размирици в Солун, при които много от арестуваните са осъдени и изпратени в изгнание.

Пейо Яворов - "Заточеници" - Страдание и носталгия по родината

Яворов е един от рядко оригиналните поети в българската литература. Подвигът и героизмът на група млади македонски патриоти са повод за създаването на стихотворението „Заточеници”. То е лирично по своя тон, защото в него е изплащана обичта на Яворовите страдащи герои към свещените български предели.      Трагедията на заточениците се изразява в това, че поробителите завинаги и насилствено ги откъсват от любимия роден край, от близките и семействата им.

Драмата на заточениците /Съчинение разсъждение върху стихотворението "Заточеници" от Пейо К. Яворов/

Стихотворението "Заточеници" от Пейо Яворов се появява през 1901 г. в литературното списание "Мисъл". Историческият факт свидетелства за изпращането на четиридесет български бунтовници на заточение в Подрумкале - крепост в Мала Азия, арестувани заради атентата в Солун срещу Отоманската  банка.

Елегията „Заточеници“ – борбата за свобода и скръбта по изгубената родина

Първата публикация на стихотворението е в списание „Мисъл“ през 1902 г. със заглавие „Към Подрумкале“ (Подрумкале е името на мястото в Мала Азия, където са били заточени българските революционери). Впоследствие Яворов променя заглавието на „Заточеници“ и с това главната отпратка към реалното историческо

ТЕСТ. „Заточеници“ – Вариант 1

1. „Заточеници“ е: A) ода Б) елегия B) балада Г) легенда 2. Посочете две доказателства за болката от раздялата с отечеството. 3. Кой от стиховете НЕ е от „Заточеници“? A) алеят морски ширини  Б) почиват яростни вълни B) късайте бръшлян и здравец Г) Горчива скръб сърца ни трови

ТЕСТ. „Заточеници“ – Вариант 2

1. Авторът на „Заточеници“ е: A) Иван Вазов Б) Добри Чинтулов B) Пенчо Славейков Г) Пейо Яворов 2. Посочете две доказателства за изгубения смисъл на съществуването на изгнаниците. 3. Кой от стиховете е от „Заточеници“?   A) и на глас тичам народен Б) България цяла сега нази гледа B) служители на

„Заточеници“ – Болезненото сбогуване с родното пространство

Тази Яворова елегия е създадена по конкретен повод и се опира на действителен факт – заточаването на 40 македонски революционери в Мала Азия, които, оковани във вериги, пеели Ботевата песен „Жив е той, жив е“. Но тръгвайки от конкретното, от единичното, поетът изгражда въздействащо художествено обобщение

„Заточеници“ – Любов и носталгия по родината

1. РАЗВИТИЕТО НА ЕЛЕГИЧНОТО ЧУВСТВО И КОМПОЗИЦИЯТА: Смислови части и композиция Развитие на елегичното чувство Една смислово-композиционна част са 1. и 2. строфа, защото:    • краят на 1. строфа въвежда, а 2. строфа изяснява коя е изгубената родина;