Пейо Яворов е един от най-изтъкнатите творци на българската литература. Той оставя огромно творческо наследство в областта на поезията, прозата и драмата. Стихотворенията му разработват многообразни теми в областта на социално-патриотичните идея и нравствено-философските мотиви. Ранният му период се съсредоточава върху народностите внушения и обективно предметното изразяване.

Подвигът и героизмът на група млади македонски патриоти, прогонени от родния край са повод за създаването на стихотворението „Заточеници”. В елегията е въплътена обичта на Яворовите страдащи герои към свещените български предели.

Стихотворението „Заточеници“ е написано през 1901 г., когато 40 македонски българи са заточени в Мала Азия след Солунската афера – предателство в революционната организация, предизвикало големи размирици в Солун, при които много от арестуваните са осъдени и изпратени в изгнание.

Яворов е един от рядко оригиналните поети в българската литература. Подвигът и героизмът на група млади македонски патриоти са повод за създаването на стихотворението „Заточеници”. То е лирично по своя тон, защото в него е изплащана обичта на Яворовите страдащи герои към свещените български предели.      Трагедията на заточениците се изразява в това, че поробителите завинаги и насилствено ги откъсват от любимия роден край, от близките и семействата им.

ЛИТЕРАТУРА И ИСТОРИЯ Стихотворението „Заточеници“ е написано в края на 1901 г. и е поетически отклик на конкретно политическо събитие, което има широк публичен отзвук не само у нас, но и в цяла Европа. То е тематично обвързано с националноосвободителния подем за освобождаването на българското население в македонските земи, които все още са под робство.

Стихотворението "Заточеници" от Пейо Яворов се появява през 1901 г. в литературното списание "Мисъл". Историческият факт свидетелства за изпращането на четиридесет български бунтовници на заточение в Подрумкале - крепост в Мала Азия, арестувани заради атентата в Солун срещу Отоманската  банка.

Първата публикация на стихотворението е в списание „Мисъл“ през 1902 г. със заглавие „Към Подрумкале“ (Подрумкале е името на мястото в Мала Азия, където са били заточени българските революционери). Впоследствие Яворов променя заглавието на „Заточеници“ и с това главната отпратка към реалното историческо

1. „Заточеници“ е: A) ода Б) елегия B) балада Г) легенда 2. Посочете две доказателства за болката от раздялата с отечеството. 3. Кой от стиховете НЕ е от „Заточеници“? A) алеят морски ширини  Б) почиват яростни вълни B) късайте бръшлян и здравец Г) Горчива скръб сърца ни трови

1. Авторът на „Заточеници“ е: A) Иван Вазов Б) Добри Чинтулов B) Пенчо Славейков Г) Пейо Яворов 2. Посочете две доказателства за изгубения смисъл на съществуването на изгнаниците. 3. Кой от стиховете е от „Заточеници“?   A) и на глас тичам народен Б) България цяла сега нази гледа B) служители на

ЖАНР И КОМПОЗИЦИЯ Стихотворението „Заточеници“ е написано през 1901 г., когато 40 македонски българи са заточени в Мала Азия след Солунската афера – предателство в революционната организация, предизвикало големи размирици в Солун, при които много от арестуваните са осъдени и изпратени в изгнание. За пръв път творбата е отпечатана през 1902 г. в сп. „Мисъл“