ПРИЧИНА И ПОВОД ЗА НАПИСВАНЕ НА ТВОРБАТА: – причината е родолюбието на поета, неговото желание да възпее, да защити всичко родно. В отношението си към миналото Вазов търси основания за нашето национално самочувствие. Цялото му творчество е подчинено на мисълта за България и нейната историческа съдба. Езикът и вярата са двете неща, които са съхранили народа ни в епохата на робството. На проблема за езика е посветено това стихотворение, на вярата – разказът „Една българка"; – поводът –
КУЛТУРНО-ИСТОРИЧЕСКА ХАРАКТЕРИСТИКА Познати са 80 преписа на „За буквите“. Преписите, които са открити, са създадени почти 500 години след написването на текста. Най-старият препис е от 1з48 г. Някои от изследователите на „За буквите“ приемат, че текстът е произнесен публично на Преславския църковно-народен събор, свикан от княз Борис I Михаил в края на 89з г. или в началото на 894 г. На Преславския събор се вземат няколко решения, които имат важно значение за продължаващата
Същност на защитата от корозия : Методите за защита от корозия не са универсално приложими и техният избор зависи както от особеностите на самия метал, така и от условията на средата, формите и размерите на конструкцията, последствията от корозията и т.н. При оценка на тези фактори основна роля трябва да играят икономическите съображения. В някои случаи е по-изгодно да се извършва периодична смяна на кородиралите елементи на съоръженията, отколкото да се използват по-скъпи корозионноустойчиви материали. При непрекъснато работещи апарати и съоръжения обаче прекъсването на работния процес за замяна на елементи може да носи достатъчно високи загуби, че първоначалните разходи за използване на корозионноустойчиви материали да се окажат незначителни.
Старобългарската творба „За буквите...” носи белезите на характерния за епохата стил на художествения и жанров синкретизъм. Тя е едновременно научно съчинение (трактат), художествена полемика, т.е. спор, реализиран със средствата на риториката, и апология - защита на научна теза или художествено твърдение с настойчивите и силно въздействащи внушения на публицистиката. Разнообразието от жанрови форми - трактат, полемика и апология - създава особената специфика на стиловия изказ и
Нападките срещу родното слово са реален повод за Вазов в творческа полемика да защити българския език. Годината е 1883 - време, когато България се стреми да опази своите морални и духовни ценности, търсейки мястото си в Европа и света. Затова не е случаен фактът, че в същата година поетът пише стихотворението „Българският език” и одата „Опълченците на Шипка”. Покореният пулс на епохата намира своя вдъхновен говорител - Вазов воюва чрез силата на словото за всичко българско - слава и чест
Иван Вазов е болезнено чувствителен към всичко, свързано с национално-историческата ни памет и с опазване на родовото ни самосъзнание. Поетът написва стихотворението „Българският език", за да защити опазения през вековете „език свещен" на дедите ни с гражданска и родолюбива страст, характерна за цялото му творчество. Отрицателите на родното слово – апологети на модни езици у нас в края на миналия век или отчуждили се от националните ценности псевдоинтелигенти, изразяват съмнение в
УВОД Родната реч е живата памет за героизма и мъченичеството на нашия народ. Родният език е символ на безсмъртния български дух , на националните ни ценности. Затова според Иван Вазов посегателството срещу българската реч е опит за накърняване на националното ни самочувствие. В ответ на несправедливите нападки срещу родната реч поетът написва стихотворението ,,Българският език”. С него той защитава езика ни от хулите и клеветите и превръща творбата във възторжена възхвала на родното слово.
Иван Вазов се прекланя пред изначалните опори на българския национален дух – родната земя, родното минало, родното слово. И когато на тях се посегне, поетът бърза да заклейми хулителите им и да защити достойнството на родината. Одата „Българският език“ е възторжена прослава и страстна защита на родното слово. Двата основни мотива, които се противопоставят в лирическия текст, са мотивите за грубостта, неблагозвучието, несъвършенството на езика ни, от една страна, и за неговата красота