Старобългарската творба „За буквите...” носи белезите на характерния за епохата стил на художествения и жанров синкретизъм. Тя е едновременно научно съчинение (трактат), художествена полемика, т.е. спор, реализиран със средствата на риториката, и апология - защита на научна теза или художествено твърдение с настойчивите и силно въздействащи внушения на публицистиката. Разнообразието от жанрови форми - трактат, полемика и апология - създава особената специфика на стиловия изказ и
ПРЕДВАРИТЕЛНА ПОДГОТОВКА Прочетете откъса от словото на писателя Георги Господинов, произнесено пред паметника на св. св. Кирил и Методий на 24 май 2013 г. Щастливи сме, че имаме един ден, в който честваме светлото и всекидневно чудо на езика. Да, това е всекидневен празник, колкото и парадоксално да звучи. Всеки ден, докато говорим, ние сме в невидимата работилница на езика и извършваме една невидима работа по него. Може би, ако си го припомняме по-често, ще имаме повече
ВЪВЕДЕНИЕ: ЗНАЧЕНИЕТО НА „ЗА БУКВИТЕ“ „За буквите“ е една от най-забележителните творби на старобългарската литература. Авторът ѝ, известен като Черноризец Храбър, защитава славянската писменост и нейния създател, св. Кирил. Заглавието предизвиква различни тълкувания: дали Черноризец Храбър е авторът, или това е метафорично описание на самия Кирил, като „храбрия монах“. Макар истинската самоличност на автора да остава загадка, смята се, че той е книжовник от Преславската школа
Смята се, че това съчинение е написано в последното десетилетие на IX век. По това време начело на българската държава застава цар Симеон. При него приетото наскоро християнство се укрепва и институционализира, утвърждават се славянската азбука и новият богослужебен език. Времената са бурни, защото скоро след като княз Борис Покръстителят се оттегля в манастир под името Михаил, неговият син Владимир (Расате), наследил баща си на престола, решава да се върне към езичеството.
АВТОРЪТ Черноризец Храбър е старобългарски писател от края на IX или началото на X век, чиято самоличност и до днес предизвиква спорове сред учените. Една от най-популярните хипотези, макар и недоказана, го идентифицира с младия княз Симеон. Всъщност наличните данни не ни дават ясен отговор на въпроса „Кой е Черноризец Храбър?“. Името му не се споменава никъде от останалите старобългарски писатели. И все пак неговата широка култура и филологическа компетентност доказват, че това е
„За буквите“ е едно от произведенията в старобългарската литература, авторът на което е известен – Черноризец Храбър. Известно обаче е само името, за личността не се знае нищо. Поради това около името има множество легенди като тази, че под него се крие самият цар Симеон Велики. Да, но Средновековието не познава практиката да подписваш произведението си с псевдоним. Ако Симеон е искал да подпише своя творба, би я подписал със собственото си име. Ако ли не – би я оставил анонимна.
Старобългарската литература има историческия шанс да започне своя път на самостоятелно развитие с приносите на една забележителна група от книжовници, които достойно продължават и доразвиват делото на св. св. Кирил и Методий. Сред тях безусловно се откроява името на Черноризец Храбър, обгърнато в представите на съвременния читател с един особен ореол на тайнственост и възхищение. Тайнствеността произтича от факта, че неговата личност като творец и до денднешен си остава енигматична за науката, а
Трактатът на Черноризец Храбър “За буквите” може да бъде наречен “жанрово синкретична творба”. Доколкото носи черти на полемиката, той се вписва в образеца на художествената литература. Доколкото има характер на апология, може да се отнесе към публицистиката. Доколкото е трактат с определена научна стойност (филологическа и историческа), би могъл да се разгледа като научно изложение. Какви са корените и функциите на това многообразие? Защо в един период, свързан с укрепване на канона в
Прочее преди славяните нямаха книги, но бидейки езичници, четяха и гадаеха с черти и резки. Когато се кръстиха, бяха принудени [да пишат] славянската реч с римски и с гръцки букви без устроение. Но как може да се пише добре с гръцки букви: БОГЪ или ЖИВОТЪ
Име на писател Черноризец Храбър досега не е открито в друго старобългарско съчинение. Очевидно е, че е псевдоним - измислено име, несъответстващо на истинското. Черноризец Храбър значи „храбър монах”. И според нормите на богословието означава, че е победил дявола и злото - храброст, която може да се признае на малцина. В старобългарската литература с такава добродетел е изтъкнат Константин Кирил - философ. Ако тълкуваме в този дух заглавието на творбата „О писменехь Чръноризца Храбра”, ще