1. Какъв е историческият и културен контекст, в който е създаден цикълът „Епопея на забравените“? A) Творбите се появяват в предосвобожденското време и отразяват надеждите и идеалите на обикновения човек от периода. Б) Цикълът се появява в условията на политическа диктатура в средата на 20. век и й противопоставя свободния дух на борците за независимост. B) Стихотворенията

1. В „Епопея на забравените“ Вазов осмисля връзката: A) земя – народ – история   Б) духовен водач – народ – история B) народ – история – слово Г) земя – народ – език 2. Посочете НЕВЯРНОТО твърдение. „Епопея на забравените“: A) е цикъл от 10 стихотворения, възпяващи миговете на слава и героите на Възрожденската епоха в България Б) се появява като реакция на разочарованието на Иван Вазов

Брацигово падна подир славни битви. Както вред борбата почена с молитви, с надежди и песни и свърши с погром. Батак се предаде, уви, пълзишком,

Нощта беше влажна и мрачна и браилските улици пустееха. Студената декемврийска мъгла, която обикновено пада покрай бреговете на Дунава, се беше напластила в една от главните улици на града и задушаваше с отровния си дъх последните минувачи, които бързаха да се приберат у дома си.

Васил Левски – Апостола е неделима част от българската история и величава личност, която отдава себе си изцяло на делото за свободата. Неговият образ дълбоко вълнува големия български творец Иван Вазов. В разказа „Апостолът в премеждие” писателят представя една от многото случки, с които е изпъстрен животът на Левски.

След обяд на 20 май 1876 г., ден, в който Ботевата чета беше разбита при "Волът" във Врачанския балкан и сам Ботев падна пронизан от куршума на черкезката потеря, командувана от свирепия черкезки първенец Джамбалазът, на левия бряг на Искър, срещу Лютиброд, стояха куп жени лютибродчанки.

Език свещен на моите деди език на мъки, стонове вековни, език на тая, дето ни роди за радост не — за ядове отровни.

Утринното лятно слънце изскокна високо над Стара планина. Потоци от зари минуваха през търкалястите решетчени прозорци на черквата, пречупваха се през кристалните полилеи, провесени от свода, и падаха на отсрещния зид в чудни разноцветни шарки.

Иван Вазов е роден на 9 юли (27 юни стар стил) 1850 г. в Сопот. Семейството му е заможно, задружно и патриархално. Добра представа за него добиваме от началото на „Под игото“, където е представено домочадието на чорбаджи Марко. Бъдещият поет завършва местното взаимно и класно училище. Учителят му Партений Белчев го въвежда в света на поезия.

Кръчма в земята. На една страна оджак; до него полички с разни съдове. В един кът нечисто легло; вехти столове и маси; по стените накачени револвери и картини от българските въстания; надписи: „Да живей Странджата, храбрият знаменосец“, „Да пукне Мидхад паша!“