Иван Вазов - "Чичовци"

„Чичовци“ е една от най-представителните литературни творби на Иван Вазов. Повестта насочва читателя към един отдавна изчезнал свят, който носи своята специфична и неповторима същност. В нея се описват нрави, взаимоотношения, бит речеви характеристики за епохата, от която са те.

Иван Вазов – „Паисий“ (Анализ)

„Как е бил възможен изобщо феноменът Вазов?“, пита се Иван Шишманов в годината, когато умира поетът, имайки предвид почти пълното отсъствие на предшественици и образована читателска аудитория. Днес бихме могли да поставим този въпрос така: как е възможен феноменът Вазов, кое обуславя интереса към него в нашата съвременност, когато начинът на живот, вкусовете

Иван Вазов - "Под игото"- "лудост" и "нормалност" в романа

В романа си "Под игото" Иван Вазов разкрива духовно-психологическите измерения на най-драматичното историческо събитие преди Освобождението - Априлското въстание

Иван Вазов - "Дядо Йоцо гледа"

Така възвеличаването на неоценената природа се превръща в творбата в основен елемент на Вазовата патриотична стратегия – да изгради чрез художественото познание за българската земя патриотично съзнание у своите читатели.

Иван Вазов - Патриарх на българската литература

Още приживе наричат Вазов "Патриарх на българската литература". Тази титла си остава най-краткото образно определение на неговото централно място 6 нашата литературна история и неговото непреходно значение на национален класик.

Иван Вазов - „При Рилския манастир“ (анализ)

През целия си живот Иван Вазов изпитва необикновена обич към природата, която се превръща за него в траен източник на вдъхновение. Предхождащите го възрожденски поети изобразяват природата единствено като фон, на който се разгръщат основните мотиви в техните произведения.

Иван Вазов – „Българският език“. Езикът – гордост и болка

Характерна черта на Вазовото творчество е документално-историческата основа на почти всички негови произведения. С тях той реагира точно, навременно и съответстващо на текущите събития и актуални проблеми, касаещи България и българския народ.

Иван Вазов - „Българският език“. Българският език между хулите и прославата

Вазовата ода „Българският език“ в смислово и емоционално отношение твърде много напомня патриотичния дух на неговата „Епопея на забравените“. Ако в дванадесетте оди на този поетичен цикъл поетът прославя забравени герои и събития, то в създаденото доста по-късно стихотворение „Българският език“

Иван Вазов – „Немили-недраги. Животът на хъшовете – избор и съдба в името на народното добро

Повестта на Иван Вазов „Немили-недраги“ носи в себе си много от драматизма на последните десетилетия преди Освобождението, когато националноосвободителната борба достига своята връхна точка. Това е време на безумна смелост за едни и на отблъскващо малодушие за други, на смут и несигурност, на страдание и болка.

Иван Вазов (1850 -1921)

Иван Вазов е роден на 27 юни 1850 г. в град Сопот като първороден син на търговеца Минчо Айваза и жена му Съба. Бащата има подчертано родолюбиво съзнание и възпитава голямата си челяд в любов към отечеството и във вярата, че Русия ще освободи България. От майка си бъдещият поет наследява любовта към народната песен и усета си за красивото. По-късно той ще каже за нея: „Ти два пъти ми майка беше“.