Родното слово през погледа на Вазов - („Българският език”- Иван Вазов)

Обичта към България и към всичко, което се включва в понятието Родина, определя насоки­те на десетилетното Вазово творчество. Оте­чеството за твореца е онзи свещен идеал, в име­то на който човек трябва да живее, да работи, да се бори и дори да даде най-скъпото - живота си.

Изобличението на следосвобожденския морал в разказите на Иван Вазов

Централен образ на Вазовото творчество е Родината. Той има двупланов идеен строеж. В един кръг творби Отечеството се рисува като свръхценност, като максимално идеализиран свят: земя-подобие на небесния рай със славно далечно и близко героическо минало. Водещ в тях е адмиративният патос – възхвалата. В друг кръг творби българското се рисува в сатиричен план. Водещ в тях е изобличителният мотив за деформацията на героическите достижения и патриотични идеали на великото минало

Анализ на главата „Представлението“ от „Под игото“ на Иван Вазов

Седемнайсета глава на романа „Под игото“ разказва за подготовката и провеждането на театрално представление в градчето Бяла черква. С нея Иван Вазов показва не само стремежа към свобода, който е обхванал българите в малкия град, но и жаждата им за просветление с помощта на изкуството.

Анализ на главата „Радини вълнения“ от „Под игото“ на Иван Вазов

Главата „Радини вълнения“ от романа разказва за много важно събитие от обществения живот на българите през Възраждането - провеждането на годишния изпит в училище, един акт, с който завършва учебната година.

Измеренията на човешката доброта в „Една българка“ от Иван Вазов

Разказът „Една българка" от Иван Вазов разкрива духовната сила на една обикновена жена от народа, изправена пред труден избор. Тежка е съдбата на българина, загубил свободата си, живеещ в робство - изтерзан и измъчен. Но авторът доказва, че въпреки робството народът е съумял да запази жива волята си за борба, съхранил е моралната устойчивост на духа си.

Една българка по пътя на доброто - („Една българка”- Иван Вазов)

Доброта, човечност, състрадателност, всеотдайност - това са нравствени добродетели, неподвластни на времето, създаващи предста­вата за християнски морал и устойчивост на човешкото общество. Малцина ги притежават, но тези хора винаги будят възхищение и са при­мер за подражание. Най-често обикновени, на пръв поглед незабележими личности носят по­добни качества..

Храбростта и подвигът в „Опълченците на Шипка" от Иван Вазов

Наред с увода и следващите смислово обособени моменти в одата (същинската част и епилогът) са подчинени на основния авторов замисъл – защита на България и възхвала на нейните герои. Навсякъде присъства и образът на Балкана, който е арена на славни битки, пази спомена на легендарните събития и го пренася през вековете, за да го направи достояние и на бъдещите поколения.

Езикът - гордост и болка в „Българският език“ от Иван Вазов

Създадена по конкретен повод, одата „Българският език" на Иван Вазов се превръща в апология на родното слово. Тя е написана през 1883 г. - време, когато България се стреми да докаже своите морални и духовни ценности и да намери мястото си в Европа и света.

Обикновеното и необикновеното у Баба Илийца - (Иван Вазов- „Една българка")

Разказът на Иван Вазов „Една българка” е творба, която разкрива величието на една от многото български жени в последните дни на робството, когато националноосвободителната борба на народа ни изживява своите героични и трагични дни. Героинята в разказа-баба Илийца, е „една българка”, тоест тя

Опълченците на Шипка /Епопея на забравените/ - Иван Вазов

 Нека носим йоще срама по челото, синила от бича, следи от теглото; нека спомен люти от дни на позор да висне кат облак в наший кръгозор;