Повестта „Немили-недраги“ изобразява ежедневието на българските хъшове в Румъния. Техният живот в настоящето е тежък и мъчителен, пълен с изпитания и много страдания, с борба за оцеляване. Но във всичките трудни моменти ги крепят спомените за героичното минало и надеждите за едно не по-малко славно, богато на подвизи и патриотична жертвеност бъдеще. Финалът на творбата представя хъшовете в момент, когато превръщат мечтите си в реалност, включвайки се като доброволци в Сръбско-турската
В повестта „Немили-недраги", създадена през 1883 г., Иван Вазов изобразява трудния и нерадостен живот на българските хъшове в Румъния. Той въвежда читателите в атмосферата на емигрантското ежедневие, в което наред с борбата за оцеляване се чувства и героичният устрем на хъшовете за свобода и социална справедливост. Животът им е изпълнен с драматизъм, породен от конфликта между тяхното славно минало и заобикалящата ги действителност. Те са носители на високи граждански идеали, изпълнени са с
Глава „Представлението“ отразява едно от най-ярките културни и социални събития в живота на Бяла черква – театралната постановка на драмата „Многострадална Геновева“. Тази глава подчертава културния подем на българското общество в епохата на Възраждането и преплита комични, драматични и патриотични елементи, които разкриват настроенията на героите и техните стремежи. Постановката на „Многострадална Геновева“ предизвиква голямо вълнение сред жителите на Бяла черква. Драмата е
Обичта към България и към всичко, което се включва в понятието Родина, определя насоките на десетилетното Вазово творчество. Отечеството за твореца е онзи свещен идеал, в името на който човек трябва да живее, да работи, да се бори и дори да даде най-скъпото - живота си. Посветил целия си живот в служба на Родината, с чувство на удовлетворение в края на живота си Вазов ще заяви: Живота любях, но не го окрадох. Българийо, аз всичко тебе дадох ... България - това е историята и героите от миналото
Централен образ на Вазовото творчество е Родината. Той има двупланов идеен строеж. В един кръг творби Отечеството се рисува като свръхценност, като максимално идеализиран свят: земя-подобие на небесния рай със славно далечно и близко героическо минало. Водещ в тях е адмиративният патос – възхвалата. В друг кръг творби българското се рисува в сатиричен план. Водещ в тях е изобличителният мотив за деформацията на героическите достижения и патриотични идеали на великото минало
Прочетете текста и отговорете на въпросите от 1. до 3. Творчеството на Иван Вазов и днес – в началото на новото хилядолетие, е един от стожерите на националното ни достойнство и самочувствие. Бляскавото поетическо слово на Патриарха на българската литература въвежда и съхранява в народната памет онези трагични и величави събития от миналото, които „гордо“ разтуптяват „нашите гърди“. Одата „Опълченците на Шипка“ създадена на 6 ноември 1883 г. като отклик на почина за построяване на паметник на
Главата „Радини вълнения“ от романа разказва за много важно събитие от обществения живот на българите през Възраждането - провеждането на годишния изпит в училище, един акт, с който завършва учебната година. Особеност на българското образование през тази епоха е, че училищата се създават и издържат не от османската държава, а от самите българи, които събират средства, за да назначават учители и да поддържат сградите на училищата. Образованието се превръща в ценност за българите
Седемнайсета глава на романа „Под игото“ разказва за подготовката и провеждането на театрално представление в градчето Бяла черква. С нея Иван Вазов показва не само стремежа към свобода, който е обхванал българите в малкия град, но и жаждата им за просветление с помощта на изкуството. Всеки от жителите на града взема участие в подготовката на представлението - някои се включват, като осигуряват част от декорите, други - с участието си като актьори. Дори тези, които не участват пряко в подготовката и
В Бяла черква всички с нетърпение очакват театралното представление на пиесата „Многострадална Геновева“, което ще се играе в мъжкото училище. За жителите на града това събитие е истинска сензация – богатите жени приготвят празничните си дрехи, а бедните спестяват от домакинските нужди, за да си купят билет. Общите разговори са само за спектакъла, а в черквата жените си разменят въпроси дали ще отидат да гледат „Геновева“. Подготовката тече с голямо усърдие. Огнянов е избран за ролята на граф
Разказът „Една българка" от Иван Вазов разкрива духовната сила на една обикновена жена от народа, изправена пред труден избор. Тежка е съдбата на българина, загубил свободата си, живеещ в робство - изтерзан и измъчен. Но авторът доказва, че въпреки робството народът е съумял да запази жива волята си за борба, съхранил е моралната устойчивост на духа си. Добротворството е основна ценност на християнската нравственост. Да създаваш добро е път към истинската човечност. Тя провокира действията