Героичната саможертва и мъчителна агония в „Немили-недраги“ от Иван Вазов

Повестта „Немили-недраги“ изобразява ежедневието на българските хъшове в Румъния. Техният живот в настоящето е тежък и мъчителен, пълен с изпитания и много страдания, с борба за оцеляване. Но във всичките трудни моменти ги крепят спомените за героичното минало и надеждите за едно не по-малко славно, богато на подвизи и патриотична жертвеност бъдеще. Финалът на творбата представя хъшовете в момент, когато превръщат мечтите си в реалност, включвайки се като доброволци в Сръбско-турската

Трудният и нерадостен живот на хъшовете в „Немили-недраги“ от Иван Вазов – (Първа и втора глава на повестта)

В повестта „Немили-недраги", създадена през 1883 г., Иван Вазов изобразява трудния и нерадостен живот на българските хъшове в Румъния. Той въвежда читателите в атмосферата на емигрантското ежедневие, в което наред с борбата за оцеляване се чувства и героичният устрем на хъшовете за свобода и социална справедливост. Животът им е изпълнен с драматизъм, породен от конфликта между тяхното славно минало и заобикалящата ги действителност. Те са носители на високи граждански идеали, изпълнени са с

Сбит преразказ на глава „Представлението“ от „Под игото“ на Иван Вазов

Глава „Представлението“ отразява едно от най-ярките културни и социални събития в живота на Бяла черква – театралната постановка на драмата „Многострадална Геновева“. Тази глава подчертава културния подем на българското общество в епохата на Възраждането и преплита комични, драматични и патриотични елементи, които разкриват настроенията на героите и техните стремежи. Постановката на „Многострадална Геновева“ предизвиква голямо вълнение сред жителите на Бяла черква. Драмата е

Родното слово през погледа на Вазов - („Българският език”- Иван Вазов)

Обичта към България и към всичко, което се включва в понятието Родина, определя насоки­те на десетилетното Вазово творчество. Оте­чеството за твореца е онзи свещен идеал, в име­то на който човек трябва да живее, да работи, да се бори и дори да даде най-скъпото - живота си. Посветил целия си живот в служба на Роди­ната, с чувство на удовлетворение в края на живота си Вазов ще заяви: Живота любях, но не го окрадох. Българийо, аз всичко тебе дадох ... България - това е историята и героите от миналото

Изобличението на следосвобожденския морал в разказите на Иван Вазов

Централен образ на Вазовото творчество е Родината. Той има двупланов идеен строеж. В един кръг творби Отечеството се рисува като свръхценност, като максимално идеализиран свят: земя-подобие на небесния рай със славно далечно и близко героическо минало. Водещ в тях е адмиративният патос – възхвалата. В друг кръг творби българското се рисува в сатиричен план. Водещ в тях е изобличителният мотив за деформацията на героическите достижения и патриотични идеали на великото минало

Тестови задачи. Български език и литература – 7 клас. Иван Вазов – „Опълченците на Шипка“. (Вариант 30)

Прочетете текста и отговорете на въпросите от 1. до 3. Творчеството на Иван Вазов и днес – в началото на новото хилядолетие, е един от стожерите на националното ни достойнство и самочувствие. Бляскавото поетическо слово на Патриарха на българската литература въвежда и съхранява в народната памет онези трагични и величави събития от миналото, които „гордо“ разтуптяват „нашите гърди“. Одата „Опълченците на Шипка“ създадена на 6 ноември 1883 г. като отклик на почина за построяване на паметник на

Анализ на главата „Радини вълнения“ от „Под игото“ на Иван Вазов

Главата „Радини вълнения“ от романа разказва за много важно събитие от обществения живот на българите през Възраждането - провеждането на годишния изпит в училище, един акт, с който завършва учебната година. Особеност на българското образование през тази епоха е, че училищата се създават и издържат не от османската държава, а от самите българи, които събират средства, за да назначават учители и да поддържат сградите на училищата. Образованието се превръща в ценност за българите

Анализ на главата „Представлението“ от „Под игото“ на Иван Вазов

Седемнайсета глава на романа „Под игото“ разказва за подготовката и провеждането на театрално представление в градчето Бяла черква. С нея Иван Вазов показва не само стремежа към свобода, който е обхванал българите в малкия град, но и жаждата им за просветление с помощта на изкуството. Всеки от жителите на града взема участие в подготовката на представлението - някои се включват, като осигуряват част от декорите, други - с участието си като актьори. Дори тези, които не участват пряко в подготовката и

Сбит преразказ на „Представлението“ от „Под игото“ на Иван Вазов

В Бяла черква всички с нетърпение очакват театралното представление на пиесата „Многострадална Геновева“, което ще се играе в мъжкото училище. За жителите на града това събитие е истинска сензация – богатите жени приготвят празничните си дрехи, а бедните спестяват от домакинските нужди, за да си купят билет. Общите разговори са само за спектакъла, а в черквата жените си разменят въпроси дали ще отидат да гледат „Геновева“. Подготовката тече с голямо усърдие. Огнянов е избран за ролята на граф

Измеренията на човешката доброта в „Една българка“ от Иван Вазов

Разказът „Една българка" от Иван Вазов разкрива духовната сила на една обикновена жена от народа, изправена пред труден избор. Тежка е съдбата на българина, загубил свободата си, живеещ в робство - изтерзан и измъчен. Но авторът доказва, че въпреки робството народът е съумял да запази жива волята си за борба, съхранил е моралната устойчивост на духа си. Добротворството е основна ценност на християнската нравственост. Да създаваш добро е път към истинската човечност. Тя провокира действията