Мечтател безумен, образ невъзможен, на тъмна епоха син бодър, тревожен, Раковски, ти дремеш под бурена гъст, из който поглежда полусчупен кръст.

Отношението на човека към природата е проблемен център на Вазовото творчество. Заедно с Пенчо Славейков Вазов става основоположник на нов поетически вид в следосвобожденската литература – пейзажната лирика. Разбира се, образът на природата присъства и във възрожденската поезия, но не като самостойна, а като подчинена съставка на водещата патриотично-революционна тема (например картината на булята у Ботев кодира представата за революцията).

Манастирът тесен за мойта душа е. Кога човек дойде тук да се покае, трябва да забрави греховния мир, да бяга съблазни и да търси мир.

Сто и двайсет годин... Тъмнини дълбоки! Тамо вдън горите атонски високи, убежища скрити от лъжовний мир, место за молитва, за отдих и мир, де се чува само ревът беломорски

Те бягаха бледни пред дивата сган. И Волов, юнакът, цял в кърви облян, извика: "О, боже! О, адска измама! подвигът пропадна и надежда няма!

O, движенье славно, о, мрачно движенье, дни на борба горда, о, дни на паденье! Епопея тъмна, непозната нам, епопея, пълна с геройство и срам!

Както вред борбата почена с молитви, с надежди и песни и свърши с погром. Батак се предаде, уви, пълзишком, Копривщица легна при първата буря,

Битовите приказки черпят съдържанието си от реалната действителност, от социалните и битовите отношения между хората. В тях преобладава реалистичният елемент поради отразените реалистични картини от живота. Това е лесно обяснимо, тъй като в тях обикновено се разказват случаи из всекидневното битие на народа, добре познато на всички - и на разказвача, и на читателите.

Покойници, вий в други полк минахте, де няма отпуск, ни зов за борба, вий братски се прегърнахте, легнахте и "Лека нощ" навеки си казахте -         до втората тръба.

Нападките срещу родното слово са реален повод за Вазов в творческа полемика да защити българския език. Годината е 1883 - време, когато България се стреми да опази своите морални и духовни ценности, търсейки мястото си в Европа и света. Затова не е случаен фактът, че в същата година поетът пише стихотворението „Българският език” и одата „Опълченците на Шипка”.