Възхвала на трудолюбието и осмиване на високомерието и глупостта в битовите приказки

Битовите приказки черпят съдържанието си от реалната действителност, от социалните и битовите отношения между хората. В тях преобладава реалистичният елемент поради отразените реалистични картини от живота. Това е лесно обяснимо, тъй като в тях обикновено се разказват случаи из всекидневното битие на народа, добре познато на всички - и на разказвача, и на читателите.

Новото гробище над Сливница - Иван Вазов

Покойници, вий в други полк минахте, де няма отпуск, ни зов за борба, вий братски се прегърнахте, легнахте и "Лека нощ" навеки си казахте -         до втората тръба.

Защитата на родното слово - (Иван Вазов - „Българският език” )

Нападките срещу родното слово са реален повод за Вазов в творческа полемика да защити българския език. Годината е 1883 - време, когато България се стреми да опази своите морални и духовни ценности, търсейки мястото си в Европа и света. Затова не е случаен фактът, че в същата година поетът пише стихотворението „Българският език” и одата „Опълченците на Шипка”.

Езикът - гордост и болка - (Иван Вазов - „Българският език")

Създадена по конкретен повод, одата „Българският език" на Иван Вазов се превръща в апология на родното слово. Тя е написана през 1883 г. - време, когато България се стреми да докаже своите морални и духовни ценности и да намери мястото си в Европа и света. Не е случаен и фактът, че именно през този период Вазов пише и одата „Опълченците на Шипка".

Средство да нямаш врагове - Иван Вазов

"Преклонената главичка  остра сабя не сече" -  тази истина едничка  кой би смял да отрече?

Стратегии на оцеляването - (Иван Вазов - "Една българка")

Съчинение разсъждение върху 3-та глава от разказа "Една българка". В трети епизод от разказа "Една българка" Вазов разкрива духовната сила и нравствената устойчивост на главната героиня - баба Илийца. В разглеждания фрагмент човешките добродетели на тази обикновена българска жена са представени чрез метода на съпоставката.

Линее нашто поколенье… - Иван Вазов

Линее нашто поколенье навред застой, убийствен мраз; ни топъл луч, ни вдъхновенье не пада върху нас.

Природата в лириката на Иван Вазов

Природата е източник на поетическо вдъхновение за много поети. Горещ неин поклонник в българската литература е народният поет Иван Вазов. Природата за него е най-съвършеното божие творение, по-съвършено и от човека. В разказа си „Пейзаж” той споделя, че тя поражда у него най-блажени усещания.

Епопея на забравените - Иван Вазов

Манастирът тесен за мойта душа е. Кога човек дойде тук да се покае, трябва да забрави греховния мир, да бяга съблазни и да търси мир. Мойта съвест инак днеска ми говори.

Опълченците на Шипка - Иван Вазов

Нека носим йоще срама по челото, синила от бича, следи от теглото; нека спомен люти от дни на позор да висне кат облак в наший кръгозор;