Дядо Йоцо гледа - Иван Вазов

Когато си спомняме за нашите бащи, деди, роднини, преселили се на оня свят преди освобождението на отечеството, преди да лъснат пред очите им сладките лъчи на свободата, често ни минува през ума какво би било учудването им

Кардашев на лов - Иван Вазов

Известният столичен писател-реалист Кардашев излезе от дома си рано един есенен ден и тръгна да кръстосва града.  Той си бе дал дума да се не връща у тях си тоя ден, додето не намери тема за една нова повест из столичния живот.

Немили-недраги - Иван Вазов

Нощта беше влажна и мрачна и браилските улици пустееха. Студената декемврийска мъгла, която обикновено пада покрай бреговете на Дунава, се беше напластила в една от главните улици на града и задушаваше с отровния си дъх последните минувачи,

Елате ни вижте - Иван Вазов

Се тоз вик ме среща, изпраща по пътя, по кръчми, по хижи - ума ми размътя. Отбивам се в селското бедно жилище: картина плачевна душа ми покъртя!     "Елате ни вижте"

Васил Друмев - "Иванку, убиецът на Асеня I"

ДЕЙСТВАЩИ ЛИЦА: Асен, цар български. Мария, Асенюва дъщеря. Петър, Асенюв брат. Баба Кера, Мариина дойка. Иванко, главен началник на войската.

Към природата - Иван Вазов

Поклон на теб, природо, създанье необятно на твоя свод лазурен, на твойто слънце златно, на твойта вечна младост и вечна красота, на всичко, що е в тебе божествено и тайно,

Двайсетий век - Иван Вазов

Стоиме на прага на двайсетий век. Светът ще го среща със пенести чаши и с песни, с надежди – че той ще е лек –    мислителят само се плаши.

Де е България - Иван Вазов

Питат ли ме де зората ме й огряла първи път, питат ли ме де й земята, що най-любя на светът.

Тъмен герой - Иван Вазов

Ненко се върна късно у тях си. Той и тая вечер си идеше намръщен, оклюхнал. Млад човек още - той мязаше на старец: стан наведен, чело набърчено от грижи, поглед убит и смутен, а ход тежък и провлечен, като на болен човек;

„Под игото” - Иван Вазов /„Представлението” - сбит преразказ/

Тази вечер е представлението на „Многострадална Геновева”, което обществото в Бяла черква очаква с нетърпение. Причината за това е, че непознатата драма за повечето млади е възпитавала вкуса на цяло едно поколение преди тридесет години. Всички са отдадени на подготовката за театралното събитие: богатите госпожи редят премените си, а бедните – продават прежда, за да си купят билет.