Васил Друмев - "Иванку, убиецът на Асеня I"

ДЕЙСТВАЩИ ЛИЦА: Асен, цар български. Мария, Асенюва дъщеря. Петър, Асенюв брат. Баба Кера, Мариина дойка. Иванко, главен началник на войската.

Митът за Едип (Тивански митологичен цикъл)

Седмовратата Тива. Зевс се влюбил в красивата Европа, дъщеря на владетеля на богатия финикийски град Сидон. Той се преобразил като снежнобял бик със златни рога и отвлякъл хубавицата до земите, които днес са нашият континент, кръстен на нейното име. Един от братята на Европа бил Кадъм. На него делфийската пророчица Пития посочила

Към природата - Иван Вазов

Поклон на теб, природо, създанье необятно на твоя свод лазурен, на твойто слънце златно, на твойта вечна младост и вечна красота, на всичко, що е в тебе божествено и тайно,

Двайсетий век - Иван Вазов

Стоиме на прага на двайсетий век. Светът ще го среща със пенести чаши и с песни, с надежди – че той ще е лек –    мислителят само се плаши.

Де е България - Иван Вазов

Питат ли ме де зората ме й огряла първи път, питат ли ме де й земята, що най-любя на светът.

Тъмен герой - Иван Вазов

Ненко се върна късно у тях си. Той и тая вечер си идеше намръщен, оклюхнал. Млад човек още - той мязаше на старец: стан наведен, чело набърчено от грижи, поглед убит и смутен, а ход тежък и провлечен, като на болен човек;

„Под игото” - Иван Вазов /„Представлението” - сбит преразказ/

Тази вечер е представлението на „Многострадална Геновева”, което обществото в Бяла черква очаква с нетърпение. Причината за това е, че непознатата драма за повечето млади е възпитавала вкуса на цяло едно поколение преди тридесет години. Всички са отдадени на подготовката за театралното събитие: богатите госпожи редят премените си, а бедните – продават прежда, за да си купят билет.

На България - Иван Вазов

На теб, Българио свещенна, покланям песни си сега. На твойте рани, кръв безценна, на твойта жалост и тъга,

Моите песни - Иван Вазов

И аз на своя ред ще си замина, трева и мен ще расне над прахът. Един ще жали, друг ще ме проклина, но мойте песни все ще се четат.

Под игото - Иван Вазов

Тая прохладна майска вечер чорбаджи Марко, гологлав, по халат, вечеряше с челядта си на двора. Господарската трапеза беше сложена, както по обикновение, под лозата, между бистрия и студен чучур на барата