„Под игото” - Иван Вазов /„Представлението” - сбит преразказ/

Тази вечер е представлението на „Многострадална Геновева”, което обществото в Бяла черква очаква с нетърпение. Причината за това е, че непознатата драма за повечето млади е възпитавала вкуса на цяло едно поколение преди тридесет години. Всички са отдадени на подготовката за театралното събитие: богатите госпожи редят премените си, а бедните – продават прежда, за да си купят билет.

На България - Иван Вазов

На теб, Българио свещенна, покланям песни си сега. На твойте рани, кръв безценна, на твойта жалост и тъга,

Моите песни - Иван Вазов

И аз на своя ред ще си замина, трева и мен ще расне над прахът. Един ще жали, друг ще ме проклина, но мойте песни все ще се четат.

Под игото - Иван Вазов

Тая прохладна майска вечер чорбаджи Марко, гологлав, по халат, вечеряше с челядта си на двора. Господарската трапеза беше сложена, както по обикновение, под лозата, между бистрия и студен чучур на барата

Сливница - Иван Вазов

Възпоминания по случай един кървав юбилей Завчера, на 7 ноември, бе денят на Сливница. Петнайсетгодишният юбилей на Сливница! Той замина, без някой да спомни за него, без шум, без ек, непразнуван, глух… Никой вестник не се сети да загатне за него ни дума. Никой от легионът ни поети не му уплете венец

Апатията - Иван Вазов

Бъди герой пословичен и чуден,     разбивай спънките в живота труден,     от камък имай воля в тоя час,         от стомана обятията,     но тебе пак ще те разбий у нас                 апатията.

Травиата - Иван Вазов

Зимното слънце биеше добре в стаята ми. Един голям златен сноп зари, широк колкото прозореца, през който минаваше, падаше наклонно въз килима и се пречупваше в един ъгъл на писмения ми стол, от което озареният къс на сукното пламваше в ярка зеленина.

Чичовци - Иван Вазов

Утринното лятно слънце изскокна високо над Стара планина. Потоци от зари минуваха през търкалястите решетчени прозорци на черквата, пречупваха се през кристалните полилеи, провесени от свода, и падаха на отсрещния зид в чудни разноцветни шарки.

Пустота - Иван Вазов

Пустота в обществото, в главите, редом царствува сън или мраз, пустота във словата, в душите, пустота пълни всичко у нас,

Векът! - Иван Вазов

О, tempora, о, mores!     Млъкнете вие, бедни хвалители на века,     във който назовахте свободен человека:     млъкнете с вашта правда, свобода и прогрес,     безумия, с които глушихте ни до днес!