Хладнокръвие и решителност при изпълнението на една патриотична мисия в „Немили-недраги“ от Иван Вазов

Ежедневието на българските хъшове в Браила е тежко и мъчително. Обречени на постоянна мизерия и принудително бездействие, те страдат и понякога вършат недостойни дела. Когато са гладни и без пукната пара в джоба, нямат друг изход освен кражбата. Но в часа на делото хъшът мъченик се превръща в хъш герой. Когато България има нужда от жертвоготовността на своите синове

Сбит преразказ. Примерен сбит преразказ на „Радини вълнения“ от романа „Под игото“ на Иван Вазов

Преразказът представлява предаване чрез свои думи на съдържанието на чужд текст. Сбитият преразказ е един от видовете преразказ. При него се изисква обобщаване или съкращаване на несъществената информация от авторовия текст. ОСОБЕНОСТИ НА СБИТИЯ ПРЕРАЗКАЗ: сюжетът на оригиналния текст се предава накратко; преразказващият трябва да пресъздаде последователно и в стегнат вид всички моменти

Защитата и прославата на родната реч в стихотворението "Българският език" от Иван Вазов

УВОД Родната реч е живата памет за героизма и мъченичеството на нашия народ. Родният език е символ на безсмъртния български дух , на националните ни ценности. Затова според Иван Вазов посегателството срещу българската реч е опит за накърняване на националното ни самочувствие. В ответ на несправедливите нападки срещу родната реч поетът написва стихотворението ,,Българският език”. С него той защитава езика ни от хулите и клеветите и превръща творбата във възторжена възхвала на родното слово.

Проблемът за изгубените идеали в стихотворението „Линее нашто поколение” на Иван Вазов

Следосвобожденската реалност в България – разминаването между очакванията на изстрадалия народ и действителността и размиването на висшите възрожденски идеали, води до отчаяние в душата на Иван

Смъртта на Знаменосеца – страдалческа и героична в „Немили-недраги“ от Иван Вазов

Странджата се превръща в опора на българските хъшове в мрачната и неприветлива Браила. Докато е здрав, той осигурява храна и подслон на своите събратя, обединява ги, лекува ранените им от страданието и ежедневните изпитания души, крепи ги с патриотичната си гордост и сила на духа и им показва техния свят дълг към отечеството. Но когато болестта напредва и старият знаменосец

Трансформиращ преразказ на V глава от повестта „Немили-недраги“ на Иван Вазов от името на Бръчков

Предлагаме ви план с насоки за писане на преразказа и с примерни варианти на части от него. Припомняме, че при задача от този тип трансформиращият преразказ задължително се води от 1 л. ед.ч. (аз-форма). Преразказва се в минало свършено време (като основно) и в минало несвършено (като допълнително), а

„Да направя това добро… клетнику!“ – II част на „Една българка“ от Иван Вазов

Втората част на разказа е завръзка в сюжетното развитие, защото в нея се представя основният конфликт – героинята нарушава заповедта на турците и обещава да помогне на един от Ботевите четници. Случката, за която се разказва, предшества срещата на Илийца със заптиетата. Едва сега читателят разбира, че жената упорито настоява да премине на отсрещния бряг на реката, защото има и втора причина

Героичната саможертва и мъчителна агония в „Немили-недраги“ от Иван Вазов

Повестта „Немили-недраги“ изобразява ежедневието на българските хъшове в Румъния. Техният живот в настоящето е тежък и мъчителен, пълен с изпитания и много страдания, с борба за оцеляване. Но във всичките трудни моменти ги крепят спомените за героичното минало и надеждите за едно не по-малко славно, богато на подвизи и патриотична жертвеност бъдеще.

Трудният и нерадостен живот на хъшовете в „Немили-недраги“ от Иван Вазов – (Първа и втора глава на повестта)

В повестта „Немили-недраги", създадена през 1883 г., Иван Вазов изобразява трудния и нерадостен живот на българските хъшове в Румъния. Той въвежда читателите в атмосферата на емигрантското ежедневие, в което наред с борбата за оцеляване се чувства и героичният устрем на хъшовете за свобода и социална справедливост.

Родното слово през погледа на Вазов - („Българският език”- Иван Вазов)

Обичта към България и към всичко, което се включва в понятието Родина, определя насоки­те на десетилетното Вазово творчество. Оте­чеството за твореца е онзи свещен идеал, в име­то на който човек трябва да живее, да работи, да се бори и дори да даде най-скъпото - живота си.