Ежедневието на българските хъшове в Браила е тежко и мъчително. Обречени на постоянна мизерия и принудително бездействие, те страдат и понякога вършат недостойни дела. Когато са гладни и без пукната пара в джоба, нямат друг изход освен кражбата. Но в часа на делото хъшът мъченик се превръща в хъш герой. Когато България има нужда от жертвоготовността на своите синове
УВОД Родната реч е живата памет за героизма и мъченичеството на нашия народ. Родният език е символ на безсмъртния български дух , на националните ни ценности. Затова според Иван Вазов посегателството срещу българската реч е опит за накърняване на националното ни самочувствие. В ответ на несправедливите нападки срещу родната реч поетът написва стихотворението ,,Българският език”. С него той защитава езика ни от хулите и клеветите и превръща творбата във възторжена възхвала на родното слово.
Следосвобожденската реалност в България – разминаването между очакванията на изстрадалия народ и действителността и размиването на висшите възрожденски идеали, води до отчаяние в душата на Иван
Странджата се превръща в опора на българските хъшове в мрачната и неприветлива Браила. Докато е здрав, той осигурява храна и подслон на своите събратя, обединява ги, лекува ранените им от страданието и ежедневните изпитания души, крепи ги с патриотичната си гордост и сила на духа и им показва техния свят дълг към отечеството. Но когато болестта напредва и старият знаменосец
Стихотворението „Българският език“ има съществено място в творческата биография на Иван Вазов, който заслужено е удостоен с високото звание народен поет. През целия си седемдесетгодишен житейски път той живее с радостите и скърбите на своето време и влага в творчеството си пословична любов към всичко родно. „Българският език“ започва с патетично обръщение, което се излива в
Предлагаме ви план с насоки за писане на преразказа и с примерни варианти на части от него. Припомняме, че при задача от този тип трансформиращият преразказ задължително се води от 1 л. ед.ч. (аз-форма). Преразказва се в минало свършено време (като основно) и в минало несвършено (като допълнително), а
Втората част на разказа е завръзка в сюжетното развитие, защото в нея се представя основният конфликт – героинята нарушава заповедта на турците и обещава да помогне на един от Ботевите четници. Случката, за която се разказва, предшества срещата на Илийца със заптиетата. Едва сега читателят разбира, че жената упорито настоява да премине на отсрещния бряг на реката, защото има и втора причина
Повестта „Немили-недраги” на Иван Вазов извисява патриотизма, жертвоготовността и свободолюбието на българската революционна емиграция в Румъния преди Освобождението. В сложното и нееднозначно време на националноосвободителните борби, съчетало героичното и безславното, мъченичеството и духовния стоицизъм, съдбата на българските хъшове е
Повестта „Немили-недраги“ изобразява ежедневието на българските хъшове в Румъния. Техният живот в настоящето е тежък и мъчителен, пълен с изпитания и много страдания, с борба за оцеляване. Но във всичките трудни моменти ги крепят спомените за героичното минало и надеждите за едно не по-малко славно, богато на подвизи и патриотична жертвеност бъдеще.
В повестта „Немили-недраги", създадена през 1883 г., Иван Вазов изобразява трудния и нерадостен живот на българските хъшове в Румъния. Той въвежда читателите в атмосферата на емигрантското ежедневие, в което наред с борбата за оцеляване се чувства и героичният устрем на хъшовете за свобода и социална справедливост.