Иван Вазов - "Към пропаст"

Иван Александър, български цар. Човек в напредвала възраст, но бодър още, със силно телосложение, с прошарена коса и брада цепната. Изражение и говор енергически и повелителен. Във II в IV действие в ежедневно царско облекло, в ІІІ - в ловчийско, в V - в парадно.

Иван Вазов (1850 – 1921)

Неслучайно Иван Вазов е наречен „народен поет“, „певец на България“ и „патриарх на българската литература“. Дълбоко свързан с родината и народа си, той откликва на трудностите, изпитанията и предизвикателствата пред България и възпява ценностите, надеждите и мечтите й.

Иван Вазов (1850 – 1921)

Иван Вазов е роден на 9 юли 1850 г. в малкото подбалканско градче Сопот в семейството на Минчо и Съба Вазови. Минчо Вазов е търговец, а майката, Съба Вазова, е будна българка, която страстно обича да чете художествена литература. Бъдещият народен поет е силно привързан към своята майка, която успява да му предаде голямата си любов към четенето.

Иван Вазов – „Отечество любезно, как хубаво си ти!“

Стихотворението „Отечество любезно, как хубаво си ти!“ се състои от пет строфи, всяка съдържаща по седем стиха. Първият стих на всяка строфа се повтаря още веднъж в нейния край, като изключение прави само последната, пета строфа. От всичките двайсет изречения в стихотворението само три са съобщителни по цел на изказване. Останалите седемнайсет изречения

Иван Вазов - „Тъмен герой”

Творческият поглед на Иван Вазов, насочен към обществената действителност след Освобождението, е изпълнен с нарастваща тревога и нравствената „тъмнина" на разочарованието. Писателят не намира основание да се чувства особено горд от българската си принадлежност към народ със странно променена ценностна система.

Иван Вазов - „Под игото” - най-българската книга

В “Под игото”, а и в цялата Вазова проза, наблюдаваме характерен стилистически контрапункт: вкус към сюжетната случайност и константност в размисловия есеизъм. Те са твърде неравностойни като текстови обем, но напълно достатъчни, за да обособят две художествени нива: епично повествование, плътна,

Иван Вазов - „Травиата” - трагичният контраст между грозно и прекрасно

Свидетел на грозна обществена действителност, Вазов търси нови художествени образи, контрастни по естетическо въздействие, с които да изрази човешкото си и личностно несъгласие с безнравствеността на времето.

Иван Вазов - „При рилския манастир” - „Сега съм у дома”

Вазов природата не е обикновена литературна тема. Тя е хармонията в неговия интимен свят - въздига и успокоява душата му, изостря сетивата към красивото и доброто. Той я обича с пристрастието на заклет пилигрим, но не от дистанцията на работния си кабинет, а замаян от непосредственото й дихание.

Иван Вазов - „Отечество любезно, как хубаво си ти!“ (анализ)

Иван Вазов (1850 - 1921) е роден в град Сопот на 27 юни 1850 г. в семейството на търговеца Минчо Вазов. Учи в родния си град, а после - в Калофер при известния учител Ботьо Петков (бащата на поета Христо Ботев) и в Пловдивската гимназия.

Иван Вазов – „Опълченците на Шипка“ (Анализ)

„Опълченците на Шипка“ е последното стихотворение от поетическия цикъл „Епопея на забравените“, писан от Вазов между 1881 и 1884 година. Цикълът се състои от 12 стихотворения, посветени на дейците на българското националноосвободително движение. През годините след Освобождението поетът наблюдава как постепенно