Нощта беше влажна и мрачна и браилските улици пустееха. Студената декемврийска мъгла, която обикновено пада покрай бреговете на Дунава, се беше напластила в една от главните улици на града и задушаваше с отровния си дъх последните минувачи, които бързаха да се приберат у дома си.

Васил Левски – Апостола е неделима част от българската история и величава личност, която отдава себе си изцяло на делото за свободата. Неговият образ дълбоко вълнува големия български творец Иван Вазов. В разказа „Апостолът в премеждие” писателят представя една от многото случки, с които е изпъстрен животът на Левски.

След обяд на 20 май 1876 г., ден, в който Ботевата чета беше разбита при "Волът" във Врачанския балкан и сам Ботев падна пронизан от куршума на черкезката потеря, командувана от свирепия черкезки първенец Джамбалазът, на левия бряг на Искър, срещу Лютиброд, стояха куп жени лютибродчанки.

Език свещен на моите деди език на мъки, стонове вековни, език на тая, дето ни роди за радост не — за ядове отровни.

Утринното лятно слънце изскокна високо над Стара планина. Потоци от зари минуваха през търкалястите решетчени прозорци на черквата, пречупваха се през кристалните полилеи, провесени от свода, и падаха на отсрещния зид в чудни разноцветни шарки.

Иван Вазов е роден на 9 юли (27 юни стар стил) 1850 г. в Сопот. Семейството му е заможно, задружно и патриархално. Добра представа за него добиваме от началото на „Под игото“, където е представено домочадието на чорбаджи Марко. Бъдещият поет завършва местното взаимно и класно училище. Учителят му Партений Белчев го въвежда в света на поезия.

Кръчма в земята. На една страна оджак; до него полички с разни съдове. В един кът нечисто легло; вехти столове и маси; по стените накачени револвери и картини от българските въстания; надписи: „Да живей Странджата, храбрият знаменосец“, „Да пукне Мидхад паша!“

Иван Александър, български цар. Човек в напредвала възраст, но бодър още, със силно телосложение, с прошарена коса и брада цепната. Изражение и говор енергически и повелителен. Във II в IV действие в ежедневно царско облекло, в ІІІ - в ловчийско, в V - в парадно.

Неслучайно Иван Вазов е наречен „народен поет“, „певец на България“ и „патриарх на българската литература“. Дълбоко свързан с родината и народа си, той откликва на трудностите, изпитанията и предизвикателствата пред България и възпява ценностите, надеждите и мечтите й.

Иван Вазов е роден на 9 юли 1850 г. в малкото подбалканско градче Сопот в семейството на Минчо и Съба Вазови. Минчо Вазов е търговец, а майката, Съба Вазова, е будна българка, която страстно обича да чете художествена литература. Бъдещият народен поет е силно привързан към своята майка, която успява да му предаде голямата си любов към четенето.