Иван Вазов - "Хъшове"

Кръчма в земята. На една страна оджак; до него полички с разни съдове. В един кът нечисто легло; вехти столове и маси; по стените накачени револвери и картини от българските въстания; надписи: „Да живей Странджата, храбрият знаменосец“, „Да пукне Мидхад паша!“

Иван Вазов - "Към пропаст"

Иван Александър, български цар. Човек в напредвала възраст, но бодър още, със силно телосложение, с прошарена коса и брада цепната. Изражение и говор енергически и повелителен. Във II в IV действие в ежедневно царско облекло, в ІІІ - в ловчийско, в V - в парадно.

Иван Вазов (1850 – 1921)

Неслучайно Иван Вазов е наречен „народен поет“, „певец на България“ и „патриарх на българската литература“. Дълбоко свързан с родината и народа си, той откликва на трудностите, изпитанията и предизвикателствата пред България и възпява ценностите, надеждите и мечтите й.

Иван Вазов (1850 – 1921)

Иван Вазов е роден на 9 юли 1850 г. в малкото подбалканско градче Сопот в семейството на Минчо и Съба Вазови. Минчо Вазов е търговец, а майката, Съба Вазова, е будна българка, която страстно обича да чете художествена литература. Бъдещият народен поет е силно привързан към своята майка, която успява да му предаде голямата си любов към четенето.

Иван Вазов – „Отечество любезно, как хубаво си ти!“

Стихотворението „Отечество любезно, как хубаво си ти!“ се състои от пет строфи, всяка съдържаща по седем стиха. Първият стих на всяка строфа се повтаря още веднъж в нейния край, като изключение прави само последната, пета строфа. От всичките двайсет изречения в стихотворението само три са съобщителни по цел на изказване. Останалите седемнайсет изречения

Иван Вазов – Живот и творчество

Неслучайно Иван Вазов е наречен „народен поет“, „певец на България“ и „патриарх на българската литература“. Дълбоко свързан с родината и народа си, той откликва на трудностите, изпитанията и предизвикателствата пред България и възпява ценностите, надеждите и мечтите й. В забележителното си творчество поставя началото на всички литературни видове.

Иван Вазов — „Под игото“. Роман за трудния път на себепостигането.

В центъра на Вазовото творчество стои една многоаспектна, но смислово единна тематично-емоционална ос: България — българинът — българското. За Вазов родното е осмислено като свръхценност и винаги носи ореол на сакралност в духа на възрожденския културен модел. В него родното е вечно, непреходно и стойностно — то е „минало страдално „една кръв, език, съдба“. Вазов създава

Иван Вазов - „Тъмен герой”

Творческият поглед на Иван Вазов, насочен към обществената действителност след Освобождението, е изпълнен с нарастваща тревога и нравствената „тъмнина" на разочарованието. Писателят не намира основание да се чувства особено горд от българската си принадлежност към народ със странно променена ценностна система.

Иван Вазов — „Под игото“. „Лудост“ и „нормалност“ в романа.

В романа си „Под игото“ Иван Вазов разкрива духовно-психологическите измерения на най-драматичното историческо събитие преди Освобождението — Априлското въстание, превърнало се в един от звездните мигове в българската история. То показва, че колективният български дух е достигнал своята зрелост и е готов на най-върховното проявление — саможертва в името на свободата.

Иван Вазов - „Под игото” - най-българската книга

В “Под игото”, а и в цялата Вазова проза, наблюдаваме характерен стилистически контрапункт: вкус към сюжетната случайност и константност в размисловия есеизъм. Те са твърде неравностойни като текстови обем, но напълно достатъчни, за да обособят две художествени нива: епично повествование, плътна,