Стихотворението „Българският език“ е написано, когато от Освобождението са минали само пет години. Но вече се чуват обвинения към българите, че били получили даром свободата си, че нямат свои ярки герои и изявени творци, че речта им е груба и негодна за създаване на литературни произведения.

ПРОИЗВЕДЕНИЕТО Повод за създаването на „Една българка“ е действително събитие. През 1899 г. Иван Вазов предприема пътуване до Черепишкия манастир. Целта му е да види мястото на Ботевата смърт. В ханче по пътя научава историята на баба Илийца.

Творческа история на разказа „Една българка“ Разказът „Една българка“ пресъздава реални събития. През 1899 г. Иван Вазов предприема пътуване до Врачанския регион, за да види местата, където Ботевата чета е разбита, а войводата - прострелян.

ЖАНР И КОМПОЗИЦИЯ Написаният по действителни събития разказ има внимателно изградена композиция. Повествованието включва само събития, които допринасят за търсените от автора внушения. Сюжетът ги следва, без да нарушава тяхната хронология, редът по който те са се случили.

 Драмата „Многострадална Геновева“, която щеше да се представи довечера в мъжкото училище, не е позната на повечето млади читатели. А между това тя преди трийсетина години наред с „Александрията“, „Хитрия Бертолда“ и „Михаля“ бе възпитавала вкуса и възхищавала цялото поколение тогавашно.

Рада Госпожина (тъй я наричаха нея за означение, че принадлежи на госпожа Хаджи Ровоама) беше високо, стройно и хубаво момиче, с простодушен и светъл поглед и с миловидно, чисто и бяло лице, което черната забрадка отваряше още повече.

Името на Иван Вазов отдавна е станало символ на българщината. Няма друг поет в българската литература, изпял с такъв възторг песните си за „всичко българско и родно", пред което се прекланя и благоговее. Днес много от българите познават героите на националноосвободителните борби най-вече от стиховете на народния поет.

Иван Вазов е български поет, писател и драматург, наричан често „патриарх на българската литература“. Творчеството на Вазов е отражение на две исторически епохи — Възраждането и следосвобожденска България.

Иван Минчов Вазов е български поет, писател и драматург, наричан често ,,патриарх на българската литература“. Академик на Българската академия на науките и министър на народното просвещение от 7 септември 1897г. до 30 януари 1899г. от Народната партия.

Разказът „Иде ли?" е вълнуваща творба, в която умело се преплитат личните преживявания и голямото историческо събитие (Сръбско-българската война). Писателят отбелязва реалната историческа действителност в едно изречение с конкретно посочване на датата (4 ноември 1885 година), но