Иван Вазов (1850 - 1921) е роден в град Сопот на 27 юни 1850 г. в семейството на търговеца Минчо Вазов. Учи в родния си град, а после - в Калофер при известния учител Ботьо Петков (бащата на поета Христо Ботев) и в Пловдивската гимназия.

„Опълченците на Шипка“ е последното стихотворение от поетическия цикъл „Епопея на забравените“, писан от Вазов между 1881 и 1884 година. Цикълът се състои от 12 стихотворения, посветени на дейците на българското националноосвободително движение. През годините след Освобождението поетът наблюдава как постепенно

Иван Вазов твори през последните десетилетия на XIX и в началото на XX век. Годините преди Освобождението са време, в което българската литература носи възрожденския дух за борба срещу робството и издига като висша ценност свободата, а като върховна добродетел - саможертвената смърт в името на постигането на високия идеал - независимо отечество.

Иван Минчов Вазов (27.06.1850, Сопот - 22.09.1921, София). Произхожда от семейство на средно заможен търговец, в което владее атмосфера на строг ред и патриархалност, уважение към религиозните и битовите традиции, отзивчивост към възрожденските просветителски и патриотични настроения. Завършва местното взаимно и класно училилище, запознава се с българска оригинална и преводна литература. С помощта на учителя Партений Белчев

Стихотворението „Българският език“ е написано, когато от Освобождението са минали само пет години. Но вече се чуват обвинения към българите, че били получили даром свободата си, че нямат свои ярки герои и изявени творци, че речта им е груба и негодна за създаване на литературни произведения.

ПРОИЗВЕДЕНИЕТО Повод за създаването на „Една българка“ е действително събитие. През 1899 г. Иван Вазов предприема пътуване до Черепишкия манастир. Целта му е да види мястото на Ботевата смърт. В ханче по пътя научава историята на баба Илийца.

Творческа история на разказа „Една българка“ Разказът „Една българка“ пресъздава реални събития. През 1899 г. Иван Вазов предприема пътуване до Врачанския регион, за да види местата, където Ботевата чета е разбита, а войводата - прострелян.

ЖАНР И КОМПОЗИЦИЯ Написаният по действителни събития разказ има внимателно изградена композиция. Повествованието включва само събития, които допринасят за търсените от автора внушения. Сюжетът ги следва, без да нарушава тяхната хронология, редът по който те са се случили.

 Драмата „Многострадална Геновева“, която щеше да се представи довечера в мъжкото училище, не е позната на повечето млади читатели. А между това тя преди трийсетина години наред с „Александрията“, „Хитрия Бертолда“ и „Михаля“ бе възпитавала вкуса и възхищавала цялото поколение тогавашно.

Рада Госпожина (тъй я наричаха нея за означение, че принадлежи на госпожа Хаджи Ровоама) беше високо, стройно и хубаво момиче, с простодушен и светъл поглед и с миловидно, чисто и бяло лице, което черната забрадка отваряше още повече.