През целия си живот Иван Вазов изпитва необикновена обич към природата, която се превръща за него в траен източник на вдъхновение. Предхождащите го възрожденски поети изобразяват природата единствено като фон, на който се разгръщат основните мотиви в техните произведения.
Характерна черта на Вазовото творчество е документално-историческата основа на почти всички негови произведения. С тях той реагира точно, навременно и съответстващо на текущите събития и актуални проблеми, касаещи България и българския народ.
Вазовата ода „Българският език“ в смислово и емоционално отношение твърде много напомня патриотичния дух на неговата „Епопея на забравените“. Ако в дванадесетте оди на този поетичен цикъл поетът прославя забравени герои и събития, то в създаденото доста по-късно стихотворение „Българският език“
Повестта на Иван Вазов „Немили-недраги“ носи в себе си много от драматизма на последните десетилетия преди Освобождението, когато националноосвободителната борба достига своята връхна точка. Това е време на безумна смелост за едни и на отблъскващо малодушие за други, на смут и несигурност, на страдание и болка.
Иван Вазов е роден на 27 юни 1850 г. в град Сопот като първороден син на търговеца Минчо Айваза и жена му Съба. Бащата има подчертано родолюбиво съзнание и възпитава голямата си челяд в любов към отечеството и във вярата, че Русия ще освободи България. От майка си бъдещият поет наследява любовта към народната песен и усета си за красивото. По-късно той ще каже за нея: „Ти два пъти ми майка беше“.
Титлата „народен поет“ често придружава името на Вазов. Той я получава още през 1895 година, когато празнува първия си юбилей, а през 1920 г. вече и официално е обявен за такъв. В повечето случаи това название се приема като израз на почит и уважение към огромния принос на Вазов за развитието на българската литература.
ООще приживе наричат Вазов "Патриарх на българската литература". Тази титла си остава най-краткото образно определение на неговото централно място в нашата литературна история и неговото непреходно значение на национален класик.
Странджата – старият знаменосец, е един от централните герои в повестта „Немили-недраги“. В неговия образ Вазов съчетава най-благородните и възвишени черти на българския поборник от годините на националноосвободителните борби. Той е от онези безименни герои, без чиято саможертва делото на големите апостоли на свободата
Мисията на Македонски – да предаде на Левски писмото на емигрантите от Браила и да получи указания за участието им в борбата срещу поробителя, е вълнуващ момент във Вазовата повест „Немили-недраги“. Въпреки че в своето ежедневие Македонски често е представян от автора като безцеремонен самохвалко и авантюрист
„ТОВА Й СЕ ВИДЯ ОПАСНО, НО ДРУГ ИЗБОР НЕ Й ОСТАВАШЕ" (ІV част) В разказа „Една българка" Иван Вазов разкрива нравствените добродетели на една обикновена жена от народа. Чрез образа на баба Илийца той показва на какво е способен човек, когато изпитва възвишени чувства и се ръководи в живота си от непреходни ценности. Добродетелите на баба Илийца се открояват в най-голяма степен в IV глава на разказа, когато героинята преодолява изключително трудни препятствия, изпречили се на пътя й при нейното благородно желание да помогне на Ботевия четник.