Титлата „народен поет“ често придружава името на Вазов. Той я получава още през 1895 година, когато празнува първия си юбилей, а през 1920 г. вече и официално е обявен за такъв. В повечето случаи това название се приема като израз на почит и уважение към огромния принос на Вазов за развитието на българската литература.
ООще приживе наричат Вазов "Патриарх на българската литература". Тази титла си остава най-краткото образно определение на неговото централно място в нашата литературна история и неговото непреходно значение на национален класик.
Странджата – старият знаменосец, е един от централните герои в повестта „Немили-недраги“. В неговия образ Вазов съчетава най-благородните и възвишени черти на българския поборник от годините на националноосвободителните борби. Той е от онези безименни герои, без чиято саможертва делото на големите апостоли на свободата
Мисията на Македонски – да предаде на Левски писмото на емигрантите от Браила и да получи указания за участието им в борбата срещу поробителя, е вълнуващ момент във Вазовата повест „Немили-недраги“. Въпреки че в своето ежедневие Македонски често е представян от автора като безцеремонен самохвалко и авантюрист
„ТОВА Й СЕ ВИДЯ ОПАСНО, НО ДРУГ ИЗБОР НЕ Й ОСТАВАШЕ" (ІV част) В разказа „Една българка" Иван Вазов разкрива нравствените добродетели на една обикновена жена от народа. Чрез образа на баба Илийца той показва на какво е способен човек, когато изпитва възвишени чувства и се ръководи в живота си от непреходни ценности. Добродетелите на баба Илийца се открояват в най-голяма степен в IV глава на разказа, когато героинята преодолява изключително трудни препятствия, изпречили се на пътя й при нейното благородно желание да помогне на Ботевия четник.
ЖИЗНЕН ПЪТ Иван Вазов е роден в Сопот. Първоначално учи в родния си град, после в Калофер и в Пловдивската гимназия. След това по волята на баща си, който иска синът да помага в дюкяна, заминава за Румъния при близък роднина търговец, за да усвои занаята. Младият Вазов обаче вече е избрал друг път за себе си: негови стихотворения започват да се появяват във важни през епохата периодични издания.
„О, БЪЛГАРИО, НИКОГА НЕ СИ ТЪЙ МИЛА, КАКТО КОГА СМЕ ВЪН ОТ ТЕБЕ!" Иван Вазов озаглавява повестта си „Немили-недраги", защото този стих от Ботевата поема „На прощаване" най-точно и синтезирано отразява съдбата на героите принудени да водят живот, изпълнен с лишения и унижения извън пределите на родината си. Напуснали я насила или доброволно, непримирими с робската си участ, хъшовете са осъдени да живеят в чужда страна, лишени от дом, от топлина и обич, презирани от обществото на богатите в Браила.
Иван Вазов (1850 – 1921) е един от създателите на новата българска литература. Той е първият български професионален писател. Наричан е класик и патриарх на българската литература, защото творчеството му е образец за поколения творци и читатели, а заложените в него идеи са непреходни.