Романът „Под игото“ е замислен като битово-исторически роман, като носталгично завръщане към още неугасналата жарава на спомените от близкото за Вазов и за съвременниците му минало. С многопластовото изображение на обществения и духовен живот на българина от последното десетилетие преди Освобождението и с опита да проникне в причинно-следствената връзка на събитията и на

Разказът „Иде ли?" е вълнуваща творба, в която умело се преплитат личните преживявания и голямото историческо събитие (Сръбско-българската война). Писателят отбелязва реалната историческа действителност в едно изречение с конкретно посочване на датата (4 ноември 1885 година), но

През 1886 г. Вазов пише разказа „Стоянчо из Ветрен”. Няколко години по-късно, през 1891 г. творбата е редактирана и излиза в сборника „Повести и разкази” с новото си заглавие „Иде ли?”. Писателят е намерил най-точния израз на страданието, което носи войната и нейната безсмислена жестокост.

„Чичовци“ е една от най-представителните литературни творби на Иван Вазов. Повестта насочва читателя към един отдавна изчезнал свят, който носи своята специфична и неповторима същност. В нея се описват нрави, взаимоотношения, бит речеви характеристики за епохата, от която са те.

Вазовият художествен свят е изграден на основата на видяното, чутото и преживяното. В следосвобожденската действителност той вижда предимно негативни явления, които го провокират да обърне отново поглед към епохата на Възраждането и във възвеличаването на нейните герои да потърси противодействие срещу забравата, която ги е обгърнала. Разказът „Една

Образът на баба Илийца от разказа „Една българка“ е изграден въз основа на една реална случка, която поразява съзнанието на Вазов и го вдъхновява не само да напише своя разказ, но и да обезсмърти своята героиня, въплъщавайки в тази необикновена за епохата си българка своя идеал за родолюбив, човещина и състрадателност. Във всяка отделна част на разказа писателят постепенно

В разказа „Една българка“ Иван Вазов пресъздава времето на проверка на човечност и вярност към българското през бурната 1876 г. след разгрома на Ботевата чета. В творбата е разкрит един свят, изтъкан от контрасти. Поведението на героите убедително доказва, че именно в драматични ситуации човек разкрива истинската си същност. Силният духом покорява нашето съзнание с твърдостта и

„Как е бил възможен изобщо феноменът Вазов?“, пита се Иван Шишманов в годината, когато умира поетът, имайки предвид почти пълното отсъствие на предшественици и образована читателска аудитория. Днес бихме могли да поставим този въпрос така: как е възможен феноменът Вазов, кое обуславя интереса към него в нашата съвременност, когато начинът на живот, вкусовете

Разказът „Една българка“ от Иван Вазов е възхвала на гордия човешки дух, за който няма непреодолими прегради по пътя към избраната благородна цел. Главната героиня, водена от вярата, надеждата и любовта, прави невъзможното възможно. Ярко доказателство за силния дух на баба Илийца е поведението й в четвърти епизод на разказа. В него писателят пресъздава драматичната борба

В разказа „Една българка“ Иван Вазов показва, че и в скромните постъпки на незабележимите хора може да има много красота. Без да мисли за себе си и без да живее със съзнанието, че върши нещо изключително, главната героиня на Вазовата творба – баба Илийца, постъпва благородно и великодушно. В едно трудно и неспокойно историческо време тя приема изпитанието да помогне на