Попейте ми, красни македонски деви, попейте ми ваште невинни припеви, втъкнете си китки, пратете ми клик на вашия кръшен и звучен язик.

Трета глава на повестта „Немили-недраги“, в която Странджата произнася знаменитата си реч, се приема от много изследователи за идейно-емоционален център на творбата. Тази реч отразява най-съкровените чувства на хъшовете, издига ги над дребните житейски страсти и им припомня великата идея, на която са обрекли живота си.

Смисълът и идеологията на поезията на Иван Вазов добиват своя върховен израз в цикъла от оди „Епопея на забравените“. Два са мотивите, подтикнали народния поет да напише това свое произведение: единият — за да възвеличае подвига на българите и тяхното славно, светло, свято и не толкова далечно минало, а другият — за да даде израз на болката от мрака, в който се намират повечето му

Смисълът и идеологията на поезията на Иван Вазов добиват своя върховен израз в цикъла от оди „Епопея на забравените“. Два са мотивите, подтикнали народния поет да напише това свое произведение: единият — за да възвеличае подвига на българите и тяхното славно, светло, свято и не толкова далечно минало, а другият — за да даде израз на болката от мрака, в който се намират повечето

Вазовата повест „Немили-недраги" се появява скоро след Освобождението. И тя, както и поетичният цикъл „Епопея на забравените", е заслужен упрек на автора към съвременниците му и нравите на част от обществото в следосвобожденска България.

Още приживе наричат Вазов "Патриарх на българската литература". Тази титла си остава най-краткото образно определение на неговото централно място в нашата литературна история и неговото непреходно значение на национален класик.

Големият поет и родолюбец Иван Вазов посвещава своето творчество на България, като възпява героизма на нашия народ, светлите страници от историческото ни минало, красотата на родната природа и благозвучността на българския език. Поетът се възмущава от онези, които сипят незаслужено хули срещу родната реч.

Отечество любезно, как хубаво си ти!     Как чудно се синее небето ти безкрайно!     Как твоите картини меняват се омайно!     При всеки поглед нови, по-нови красоти:     тук весели долини, там планини гиганти,

В една ниска плевня, под тъмната стряха двамината братя укрилии се бяха. Четата отмина. По-старият брат от треската хваната, разтреперан, бляд,

В стихотворението “Новонагласената гусла” от първата си сбирка “Пряпорец и гусла” Вазов отхвърля камерните настроения и интимни трепети от най-ранните си творби, обявявайки ги за робска поезия (“да опустеят песни лъжливи”) и дава ритуална клетва, че ще бъде верен на новия си дълг: да твори “песни свободни”, в които да разкрива страданието и величието на своето Отечество. Това патриотично вричане е позиция, която отстоява неизменно до края на творческия си път