Манастирът тесен за мойта душа е. Кога човек дойде тук да се покае, трябва да забрави греховния мир, да бяга съблазни и да търси мир.

Сто и двайсет годин... Тъмнини дълбоки! Тамо вдън горите атонски високи, убежища скрити от лъжовний мир, место за молитва, за отдих и мир, де се чува само ревът беломорски

Те бягаха бледни пред дивата сган. И Волов, юнакът, цял в кърви облян, извика: "О, боже! О, адска измама! подвигът пропадна и надежда няма!

O, движенье славно, о, мрачно движенье, дни на борба горда, о, дни на паденье! Епопея тъмна, непозната нам, епопея, пълна с геройство и срам!

Както вред борбата почена с молитви, с надежди и песни и свърши с погром. Батак се предаде, уви, пълзишком, Копривщица легна при първата буря,

Покойници, вий в други полк минахте, де няма отпуск, ни зов за борба, вий братски се прегърнахте, легнахте и "Лека нощ" навеки си казахте -         до втората тръба.

Нападките срещу родното слово са реален повод за Вазов в творческа полемика да защити българския език. Годината е 1883 - време, когато България се стреми да опази своите морални и духовни ценности, търсейки мястото си в Европа и света. Затова не е случаен фактът, че в същата година поетът пише стихотворението „Българският език” и одата „Опълченците на Шипка”.

Създадена по конкретен повод, одата „Българският език" на Иван Вазов се превръща в апология на родното слово. Тя е написана през 1883 г. - време, когато България се стреми да докаже своите морални и духовни ценности и да намери мястото си в Европа и света. Не е случаен и фактът, че именно през този период Вазов пише и одата „Опълченците на Шипка".

"Преклонената главичка  остра сабя не сече" -  тази истина едничка  кой би смял да отрече?

Съчинение разсъждение върху 3-та глава от разказа "Една българка". В трети епизод от разказа "Една българка" Вазов разкрива духовната сила и нравствената устойчивост на главната героиня - баба Илийца. В разглеждания фрагмент човешките добродетели на тази обикновена българска жена са представени чрез метода на съпоставката.