Съчинение разсъждение върху 3-та глава от разказа "Една българка". В трети епизод от разказа "Една българка" Вазов разкрива духовната сила и нравствената устойчивост на главната героиня - баба Илийца. В разглеждания фрагмент човешките добродетели на тази обикновена българска жена са представени чрез метода на съпоставката.

Линее нашто поколенье навред застой, убийствен мраз; ни топъл луч, ни вдъхновенье не пада върху нас.

Природата е източник на поетическо вдъхновение за много поети. Горещ неин поклонник в българската литература е народният поет Иван Вазов. Природата за него е най-съвършеното божие творение, по-съвършено и от човека. В разказа си „Пейзаж” той споделя, че тя поражда у него най-блажени усещания.

Манастирът тесен за мойта душа е. Кога човек дойде тук да се покае, трябва да забрави греховния мир, да бяга съблазни и да търси мир. Мойта съвест инак днеска ми говори.

Нека носим йоще срама по челото, синила от бича, следи от теглото; нека спомен люти от дни на позор да висне кат облак в наший кръгозор;

Сега съм у дома. Наокол планини и върхове стърчат; гори високи, диви шумят; потоците, кристални и пенливи, бучат - живот кипи на всичките страни.

Недейте прави толкоз гръм,     не ме корете строго, каквото имам, щото съм, на себе го дължа, ей богу.

Повестта е публикувана във в. „Зора“ 1885г. Тя е част от така наречените Сопотски спомени на Вазов, в които влизат още разказът „Хаджи Ахил“, романът „Под игото“ и първата Вазова повест „Митрофан и Дормидолски“. Подзаглавието на творбата е „Картинки от типове и нрави български в турско време“. По късно картинки е заменено с галерия.

На България На теб, Българио свещенна, покланям песни си сега. На твойте рани, кръв безценна, на твойта жалост и тъга, на твойте сълзи и въздишки, на твойте страсти и тегло и на венеца мъченишки, кой грей на твоето чело.

- Чакаш ли ме? - Готов съм. - Да пием бари по едно пиво? - Прекрасно. И двамата приятели влязнаха у бирарията "Венети".