Се тоз вик ме среща, изпраща по пътя, по кръчми, по хижи - ума ми размътя. Отбивам се в селското бедно жилище: картина плачевна душа ми покъртя!     "Елате ни вижте"

Поклон на теб, природо, създанье необятно на твоя свод лазурен, на твойто слънце златно, на твойта вечна младост и вечна красота, на всичко, що е в тебе божествено и тайно,

Стоиме на прага на двайсетий век. Светът ще го среща със пенести чаши и с песни, с надежди – че той ще е лек –    мислителят само се плаши.

Питат ли ме де зората ме й огряла първи път, питат ли ме де й земята, що най-любя на светът.

Ненко се върна късно у тях си. Той и тая вечер си идеше намръщен, оклюхнал. Млад човек още - той мязаше на старец: стан наведен, чело набърчено от грижи, поглед убит и смутен, а ход тежък и провлечен, като на болен човек;

Тази вечер е представлението на „Многострадална Геновева”, което обществото в Бяла черква очаква с нетърпение. Причината за това е, че непознатата драма за повечето млади е възпитавала вкуса на цяло едно поколение преди тридесет години. Всички са отдадени на подготовката за театралното събитие: богатите госпожи редят премените си, а бедните – продават прежда, за да си купят билет.

На теб, Българио свещенна, покланям песни си сега. На твойте рани, кръв безценна, на твойта жалост и тъга,

И аз на своя ред ще си замина, трева и мен ще расне над прахът. Един ще жали, друг ще ме проклина, но мойте песни все ще се четат.

Тая прохладна майска вечер чорбаджи Марко, гологлав, по халат, вечеряше с челядта си на двора. Господарската трапеза беше сложена, както по обикновение, под лозата, между бистрия и студен чучур на барата

Възпоминания по случай един кървав юбилей Завчера, на 7 ноември, бе денят на Сливница. Петнайсетгодишният юбилей на Сливница! Той замина, без някой да спомни за него, без шум, без ек, непразнуван, глух… Никой вестник не се сети да загатне за него ни дума. Никой от легионът ни поети не му уплете венец