План за есе по морален проблем върху сюжета на библейския мит за грехопадението. Човешкото познание – свобода, избор, отговорност

ПРЕДВАРИТЕЛНА ПОДГОТОВКА 1. Припомнете си старозаветните митове за Сътворението и грехопадението в книга Битие 1 – 3. По какво се различават версиите за сътворението на света и човека в Първа и във Втора глава на книга Битие: Каква е Божията идея за човека, ако Бог го създава „по свой образ, по Божий образ 20 сътвори; мъж и жена ги сътвори“ (Първа глава)?

Елисавета Багряна – „Потомка” Родовата памет и свободният избор на личността

Появата на Елисавета Багряна в българската поезия е знаменателна и впечатляваща. След поетите символисти Багряна отново приземява поетичната образност и донася усещането за непосредствено, но същевременно и извисено възприятие на света.

Иван Вазов – „Немили-недраги. Животът на хъшовете – избор и съдба в името на народното добро

Повестта на Иван Вазов „Немили-недраги“ носи в себе си много от драматизма на последните десетилетия преди Освобождението, когато националноосвободителната борба достига своята връхна точка. Това е време на безумна смелост за едни и на отблъскващо малодушие за други, на смут и несигурност, на страдание и болка.

Търкалящи лагери –критерии за работоспособност и избор по каталог

1.Общи сведения за търкалящи лагери. Търкалящите лагери са машинни елементи, които осигуряват триене при условие на търкаляне между относително движещи се елементи като по този начин се минимизират загубите от триене дори и при високи относителни скорости. От конструктивна гледна точка търкалящите лагери представляват готова сглобена единица, изградена от търкалящи се тела 1 (фиг. 9.1), които могат да бъдат ротационно симетрични тела с различна форма, разположени между гривните 2 и 3 и разделени по между си със сепаратор 4. Търкалящите се тела се движат по пътечки 5, чието напречно сечение зависи от формата на търкалящите се тела. Вътрешната гривна се монтира върху вала, а външната в корпуса на машината. 2.Изчисляване по работоспособност.

„На прощаване“ – Мотивите за житейския избор на бунтовника (план-насоки за съчинение разсъждение)

Увод: Характеристика на съдбовното време, в което поетът живее: драматична робска действителност, която поставя пред истинските българи въпроса за правилния житейски избор - участие и готовност за саможертва в борбата за свободата на отечеството.

Това й се видя опасно, но друг избор не й оставаше - „Една българка" (ІV част)

В разказа „Една българка" Иван Вазов разкрива нравствените добродетели на една обикновена жена от народа. Чрез образа на баба Илийца той показва на какво е способен човек, когато изпитва възвишени чувства и се ръководи в живота си от непреходни ценности. Добродетелите на баба Илийца се открояват в най-голяма степен в IV глава на разказа

Свободата като наследство и избор - ЛИС

Поетическото творчество на Елисавета Багряна може да бъде отнесено към художественото направление авангардизъм. През 20-те години на 20 век нейната поезия контрастира на доминиращия до онзи момент символизъм. Лирическият й стил е определян като необуздана първична емоционалност. 

"На прощаване в 1868 г." - изборът на свободата

Тази Ботева творба се ражда по конкретен повод - участието на поета емигрант в четата на Жельо войвода през 1868 година и перспективата да премине Дунава, за да се бие срещу поробителя. Но със силата на художествените си послания стихотворението се оттласква от конкретния житейски факт и се домогва до общочовешки внушения за смисъла на живота, подвига, свободата и смъртта.

Анализ на фейлетона "По изборите в Свищов" - Алеко Константинов

Фейлетоните на Алеко визират обществените, нравствени и културни проблеми на 90-те години. Жанрът сам по себе си изисква да се информира и тази амбивалентна функционалност е осъществена от Алеко в емоционалния резонанс, който

Проблемът за правилния избор в трагедията „Хамлет“ от Уилям Шекспир

Епохата на Ренесанса е епоха на човека, наличността и като нейна рожба, Шекспир създава своите произведения изключително и само за това най-съвършено същество, носител едновременно на силни чувства и висш разум. Именно затова в трагедията „Хамлет“ драматургът обрисува своите герои като пълнокръвни образи със собствени възгледи и лични драми.