Тази Ботева творба се ражда по конкретен повод - участието на поета емигрант в четата на Жельо войвода през 1868 година и перспективата да премине Дунава, за да се бие срещу поробителя. Но със силата на художествените си послания стихотворението се оттласква от конкретния житейски факт и се домогва до общочовешки внушения за смисъла на живота, подвига, свободата и смъртта. Лирическият герой на Ботев е силна и волева личност, действена и борбена, с ярко подчертани родолюбиви чувства. Това е човек на

„По жицата“ е една от представителните за Йовковото творчество творби. Писателят я създава, след като прочита в една вестникарска хроника, че някъде в Казанлъшко се появила бяла лястовица и хората вярвали, че тя има целебна и чудотворна сила. Впечатлен и развълнуван от прочетеното, Йовков го свързва със спомените си за безкрайните пътища и отрудените селяни на Добруджа и разказва една от най-затрогващите си истории. Отпечатва я през 1927 г. във в. „Зора“, а през 1928 г. – в сборника „Вечери в

1. Кое от следните твърдения НЕ е вярно? А) В „Две души“ раздвоението е показано като причина за трагичната съдба на човека. Б) В „Две души“ Яворов категорично избира ангелското пред демоничото начало. В) Мотивът за противопоставането между ангелското и демоничното присъства отчетливо в „Две души“. Г) В „Две души“ е показано огромното значение на оставената следа

1. Жанрът на „Две души“ може да се определи като: А) ода Б) балада В) стихотворение самооценка Г) елегия 2. Основната характеристика на лирическия герой от „Честен кръст“ е: А) стремящ се към слава и обществено признание човек Б) страдащ от неразбирането на публиката поет В) обезверен и отвратен от живота, който е принуден да води, човек Г) искрено желаещ да изпълни честно

1. Жанрът на „Потомка“ може да се определи като: А) стихотворение равносметка и лирическа изповед Б) поема В) ода Г) елегия 2. Кой от следните начини за въздействие НЕ присъства в „Две души“? А) подтикване на читателя към съпричастие и активна позиция Б) възпяване В) символично внушение Г) лирическа изповед 3. В коя двойка творби е налице междутекстово свързване

Често определят Блага Димитрова като продължителка на темата за трудната женска съдба в един загрубял мъжки свят. Тя е първата българска поетеса, дръзнала да изповяда открито устремите на духовно свободната от догми и предразсъдъци жена, като в същото време съгражда своята собствена визия за женското битие в личностен аспект.

„Майце си“ (1876) е първата Ботева творба. Проблематиката и структурирането й като изповед дават основание да се говори за съвпадане на авторова личност и лирически герой (в случая лирически Аз).

(Сравнителен анализ на стихотворенията „Потомка" и „Жена") Българският читател е привикнал да търси типично женското обаяние в образите, създадени от Вазов, Славейков и Йовков. Но поетичните творби на Елисавета Багряна и Блага Димитрова създават истинския, неподправен образ на жената изобщо, а не на типично българското у нея. Стихотворенията „Потомка” и „Жена” пресъздават двете лица на жената - волната, родната сестра на вятъра, избрала да следва полета му по неизбродимите пътища на света, и

Тази Ботева творба се ражда по конкретен повод – участието на поета емигрант в четата на Жельо войвода през 1868 година и перспективата да премине Дунава, за да се бие срещу поробителя. Но със силата на художествените си послания стихотворението се оттласква от конкретния житейски факт и се домогва до общочовешки внушения за смисъла на живота, подвига, свободата и смъртта. Лирическият герой на Ботев е силна и волева личност, действена и борбена, с ярко подчертани родолюбиви чувства.